Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 15

Той отново машинално разтърка удареното си рамо, което го наведе на мисълта, че все още не се е възстановил напълно след премеждието в пустинята и схватката с Нощните ястреби — тази банда от фанатизирани убийци. Вярно, че оттогава бяха изминали близо три седмици, но дори след като се бе върнал в Крондор, не му бе останало много време за почивка. Сега след срещата с двамата бандити, рамото щеше да го наболява поне още няколко дни.

Джеймс свърна по една тясна уличка, която го изведе на пътя за Северната порта. Малко след това подмина вратата на ново сиропиталище, открито наскоро от ордена на Дала, богинята, известна още като „Закрилницата на слабите“. Над вратата бе окачен знакът на ордена: жълт щит и герб. Джеймс си спомни, че принцеса Анита бе взела дейно участие за осигуряването на тази сграда. Зачуди се какъв ли щеше да е животът му, ако бе попаднал в подобно място, след като майка му почина, вместо да постъпи в Гилдията на крадците. Забеляза в далечината двама стражници, които разговаряха със самотна млада жена, и ускори крачка.

Докато се приближаваше, огледа внимателно жената. Някои неща правеха впечатление от пръв поглед. Беше очаквал знатна дама от Кеш, издокарана с дрехи от скъпа коприна и накити, заобиколена от цял отряд прислужници и носачи. Ала жената, изглежда, пристигаше без никакви придружители и дрехите й бяха по-подходящи за пътешествие, отколкото за придворна церемония. Имаше мургава кожа, но не толкова тъмна, колкото на обитателите на южните страни, а черната й, вързана на плитка коса, лъщеше на светлината на трепкащата факла. Когато извърна поглед към него, Джеймс забеляза, че очите й също са тъмни, почти черни, с трепкащи в тях пламъчета. Излъчваха сила и гледаха проницателно и Джеймс веднага почувства уважение към тази жена. Нямаше никакво съмнение, че е необикновено интелигентна и способна, още повече, след като самият Пъг я бе препоръчал за придворна магьосница на принца.

В едната си ръка стискаше дебела тояга от дъб или явор, обкована на двата края с желязо — удобно и практично оръжие, предпочитано от пътниците, тъй като можеше да бъде използвано веднага и винаги беше подръка.

Джеймс знаеше от опит, че никак не е за подценяване — в ръце на познавач то бе в състояние да троши кости и да избива оръжия. А тази жена със сигурност знаеше как да си служи с него. За разлика от придворните дами в двореца на Арута, голите й ръце бяха мускулести, като на човек, прекарал дълги часове в упорен труд и занимания в залата за фехтовка. Като сумира първите си впечатления от магьосницата — жена с очевидно необикновени способности и привлекателни, макар и некрасиви черти — Джеймс започна да си обяснява объркването на Уилям, когато бе научил за пристигането й. Ако той наистина бе първият й любовник — както скуайърът подозираше, — връзката им едва ли можеше да бъде забравена толкова лесно. Припомнил си настоящото му увлечение по Талия, дъщерята на един местен ханджия, Джеймс се подсмихна — май личният живот на Уилям скоро отново щеше да стане твърде интересен. Джеймс не му завиждаше, но предвкусваше забавлението си като страничен и необвързан наблюдател. Все така усмихнат, той спря пред малката група.