Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 13

— Добър вечер, господа. Всичко наред ли е?

По-старшият, ветеранът Крюсон, му отдаде чест.

— Тихо като в гроб, скуайър. Накъде сте се запътили в този небогоугоден час? — И даде знак на другия да отвори вратата.

— Идват хора от Звезден пристан — отвърна Джеймс, потискайки прозявката си. — Нали принцът си няма магьосник. На мен се падна честта да ги посрещна при Северната порта.

— Ама че късмет, скуайър — засмя се по-младият часовой и отвори широко вратата.

— Всъщност бих предпочел хубавичко да се наспя — промърмори все така недоволно Джеймс. — Но какво да се прави — зовът на дълга. Всичко добро, господа.

Джеймс ускори крачка, защото знаеше, че керванът ще бъде разтоварен веднага след пристигането. Не се безпокоеше за безопасността на дългоочакваната гостенка, тъй като в града имаше подсилени патрули, а по-скоро за някое неволно нарушение на етикецията, ако не се окажеше там навреме, за да посрещне пратеничката от града на магьосниците. Макар да беше само далечна роднина на посланика на Велики Кеш в Западния двор, тя все пак си оставаше знатна благородничка, а отношенията между Островното кралство и Велики Кеш от доста време не можеха да се нарекат приятелски. Добра година бе тази, в която се случваха само няколко гранични стълкновения.

Джеймс реши да хване напряко през придворцовия квартал и да мине по пустите улички край търговските складове. Тъй като познаваше града като дланта си, не се боеше, че може да се изгуби, но когато малко по-късно от тъмното изникнаха две фигури, които му препречиха пътя, се наруга за прибързаното и необмислено решение. Съвсем естествено бе да очаква подобна среща встрани от най-оживените улици на града. А и тези двамата не му приличаха никак на законопослушни граждани.

Единият държеше тежка сопа, а в колана му бе затъкнат касапски нож, докато другият се облягаше небрежно на сабята си. Първият се бе издокарал с червен кожен кафтан; спътникът му се бе загърнат с простичко на вид наметало. И двамата носеха високи ботуши. Джеймс вече се досещаше с кого ще си има работа — гастролиращи бандити, които не са свързани с Шегаджиите и Гилдията на крадците.

— Майчице мила — въздъхна с престорена загриженост единият, — какво става с този град?

— Ами да — подхвана захилено вторият, — знатни господа да се скитат самотни в този късен час. И накъде ли сме се запътили?

Първият вдигна сопата си и посочи Джеймс.

— Човекът сигур смята, че кесията му е натежала твърде много, та си търси някой като нас да го облекчи.

Джеймс въздъхна с досада и рече:

— Всъщност мислех си за онези глупци, които никога не познават истинската опасност, когато се изправят насреща й. — Той извади бавно рапирата си и зае позиция така, че да може да отбива атаки от двете страни:

— Единствената опасност тук — отвърна вторият бандит — е, че се опитваш да ни измамиш. — Той пристъпи напред и замахна със сабята си.

— Искрено съжалявам, но наистина нямам време да се разправям с вас — рече Джеймс и отби с лекота удара. В същия миг пристъпи рязко напред и противникът му щеше да се наниже като прасе на шиш, ако не беше отскочил уплашено.