Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 12

За пореден път Кнут се поздрави за брилянтния план и отново се залови за работа, докато носачите вече разтоварваха „съкровището на Праведника“.

На няколко мили по-надолу по брега първите лъчи на слънцето озариха една самотна фигура, която излизаше от вълните. Подгизналите от продължителното и изнурително плаване дрехи бяха прилепнали върху грамадното тяло на пирата. Единственото му зрящо око се плъзна по околния пейзаж, дирейки някакви познати ориентири. Едва когато изпълзя на сухия пясък, гигантът си позволи да въздъхне, а после от устата му се изтръгна вик:

— О, Кнут, проклетнико! Кълна се във всички най-страшни богове, че ще те намеря и ще набуча черния ти дроб на шиш. Но преди това ще ми кажеш къде е Сълзата на боговете!

След като се посъвзе, Мечището пое на север, към мястото край Носа на вдовиците и селцето Халдонова глава, където се намираше тайният храм. Там го очакваха верни хора, с чиято помощ се надяваше да проследи Кнут. Всеки член на екипажа, който го бе предал, щеше да умре от бавна и мъчителна смърт. При мисълта за тяхната измяна Мечището отново закрещя ядно. После изправи рамене и закрачи още по-уверено.

Глава 1

Пристигане

Джеймс крачеше забързано в нощта.

Докато прекосяваше двора на двореца в Крондор, неволно се намръщи — тялото все още го болеше след изпитанията, на които го бе подложил при схватката с Нощните ястреби. Въпреки това смело можеше да заяви, че отново се чувства във форма, стига да не обръща внимание на постоянната жажда за сън. И нищо чудно, като се имаше предвид, че тъкмо се бе унесъл в сладка дрямка, когато на вратата се почука и един паж го осведоми, че към града най-сетне се приближава закъснелият керван от Кеш. Докато си навличаше дрехите, Джеймс трябваше да се пребори с желанието да се шмугне обратно под топлите завивки и да захърка.

Проклинайки задължението точно той да посрещне пристигащата магьосничка, Джеймс изтича при външната порта и се обърна към двамата часовои: