Читать «Неприятностите са моя бизнес» онлайн - страница 18

— Не ми обяснявай цялата фабула — рекох. — Имам само няколко реплики.

— Умник — отбеляза безизразно Сиболд. Оправи си пак косата и отвори едно от чекмеджетата на бюрото. — Пада си по шегите. Парче хуморист си пада. Обичам ги такива… с палката си ги обичам.

Финлисън въздъхна.

— Излизал ли си тази вечер?

— Разбира се. Щъках през цялото време. Защо?

Той подмина въпроса ми.

— Къде ходи?

— Вечерях навън. Излизах един-два пъти по работа.

— Къде?

— Съжалявам, момчета. Всеки занаят си има своите тайни.

— Идвали са гости — обади се Сиболд, като вдигна чашата на Джордж и я подуши. — Скоро, няма и час.

— Не си чак такъв експерт — рекох кисело.

— Да си пътувал с голям кадилак? — продължи да ми досажда Финлисън, поел дълбоко дъх. — В западна посока?

— Водих се в крайслер… по посока към „Вайн стрийт“.

— Май ще бъде най-добре да го вземем с нас — рече Сиболд, разглеждайки ноктите си.

— Най-добре ще бъде да прескочите тия полицейски номера и да ми кажете какво ви яде. С полицаите се погаждам… освен когато се държат така, сякаш законът е само за гражданите.

Финлисън ме изгледа. Не му направи впечатление нищо, което бях казал досега, нито пък думите на Сиболд. Беше си наумил нещо и се държеше здраво за него.

— Да познаваш един дребен мръсник на име Фриски Лейвън? — попита с въздишка. — Бил е джебчия, после разбрал, че ако се прави на хахо, законът не го лови. Действа така горе-долу от дванайсет години. Носи оръжие и се прави на луд. Но престанал със своите номера към седем и половина тази вечер. Мъртъв е, застрелян в главата.

— Не съм и чувал за него — рекох.

— А да си пречукал някого тази вечер?

— Трябва да погледна в бележника си.

Сиболд се наведе учтиво към мен.

— Искаш ли да ти перна един през устата? — осведоми се той. Финлисън протегна рязко ръка.

— Стига, Бен. Стига. Слушай, Марлоу. Струва ми се, че зле я подхванахме. Не става дума за предумишлено убийство. Може да е станало неволно. Привечер са пречукали тоя Фриски Лейвън на „Калвело драйв“ в Бел Еър. Навън, насред улицата. Никой нищо не е видял или чул. Та искаме да разберем едно-друго.

— Добре де — изръмжах. — На мен това какво ми влиза в работата? И кажи на тоя акордьор да ми се маха от главата. Има хубав костюм и чисти нокти, но разчита твърде много на значката си.

— Майната ти — рече Сиболд.

— Имахме едно странно обаждане по телефона — продължи Финлисън — и то е свързано с теб. Не мисли, че просто си придаваме важност. Търсим един револвер, калибър четирийсет и пет. Още не е сигурно каква марка.

— Той е хитрец. Хвърлил го е под бара в кръчмата на Ливай — подметна Сиболд.

— Никога не съм имал тоя калибър — рекох. — Ако някой се нуждае от такова оръдие, по-добре да използва кирка.

Финлисън ме изгледа намръщено и преброи пръстите си. Сетне въздъхна дълбоко и изведнъж взе да разговаря човешки с мен.

— Е, аз съм просто един тъп полицай. Всеки може да ми скъса ушите, без дори да се усетя. Но стига дивотии, да поговорим сериозно. Тоя Фриски са го намерили мъртъв след анонимно обаждане по телефона до полицейския участък в западния район на Лос Анджелис. Мъртъв пред дома на някой си Джийтър, собственик на сума ти компании за инвестиции. Човек като Фриски не му върши никаква работа, тъй че той едва ли има пръст в убийството. Прислугата там не е чула нищо, нито пък прислугата в четирите съседни къщи. Фриски лежи на улицата и някой е прегазил крака му, но е умрял от куршум — улучили са го в лицето с четирийсет и пет калибров. Полицията в западния район едва започнала обичайните в такива случаи проучвания, когато някакъв тип звъни в централата и казва да уведомят отдел „Убийства“, че ако искат да знаят кой е очистил Фриски Лейвън, да питат едно частно ченге на име Филип Марлоу, дал там адрес и тъй нататък, после бързо затворил. Добре. Получавам от централата тия сведения, а за Фриски знам колкото и за дупката си в чорапа, но питам в картотеката и не щеш ли, имат го заведен. Тъкмо преглеждам данните, ето че идва съобщението от западния район и описанието доста добре пасва. Умуваме, излиза, че е така, и шефът ни нарежда да наминем насам. Това и правим.