Читать «Неприятностите са моя бизнес» онлайн - страница 16

— Кой ти каза, че съм ченге?

— Никой, но ченгетата винаги задават сума въпроси.

Поклатих глава.

— Не. Зададох ти само шест. Твоят шеф ти оказва голямо доверие. Сигурно ти е споменал нещо.

Брюнетът кимна, усмихна се леко и отпи от чашата.

— Цялата работа е съвсем ясна — рече той. — Тези момчета влязоха в действие, когато колата зави по алеята. Не знам защо, но ми се струва, че нямаха намерение да убиват. Искаха просто да ни сплашат. Само че малкият беше мръднал.

Погледнах веждите на Джордж. Хубави черни вежди, лъскави като конски косми.

— Не е в стила на Марти Естел да си избира такива помощници — рекох.

— Така е. Може би точно затова ги е избрал.

— Умен си. Ще се разберем двамата. Но убийството на дребния усложнява нещата. Какво смяташ да правиш?

— Нищо.

— Добре. Ако се доберат до теб и го свържат с револвера ти, ако все още е у теб, което не ми се вярва, предполагам, че работата ще се размине като опит за грабеж. Има само едно нещо.

— Какво? — Джордж допи втората си чаша, остави я встрани, запали цигара и се усмихна.

— Много трудно е да различиш колата отпред… и то нощем. Дори при всичките тези фарове. Би могло да бъде случаен посетител.

Той сви рамене и кимна.

— Но ако е било само за паника, още по-добре. Защото ще се разчуе и старият ще се досети кой ги е пратил… и защо.

— Ей, ти наистина си умен — възхитих се аз и точно тогава телефонът иззвъня.

Беше глас на английски иконом, с перфектно произношение и педантичен; уведоми ме, че ако аз съм господин Филип Марлоу, господин Джийтър желае да говори с мен. Гласът на Джийтър прозвуча веднага и за една бройка да ме вледени.

— Явно няма да си изпотрошите краката от бързане, за да изпълните нарежданията — излая той. — Или този мой шофьор…

— Не, той пристигна, господин Джийтър — рекох. — Но преживяхме малка неприятност. Джордж ще ви разкаже.

— Млади човече, когато искам нещо да бъде свършено…

— Слушайте, господин Джийтър, днес ми се насъбра доста. Вашият син ме фрасна по ченето, паднах и си нараних главата. Когато полумъртъв се довлякох до квартирата си, пипнаха ме двама юначаги с револвери, които ми наредиха да зарежа случая Джийтър. Полагам всички усилия, но се чувствам малко изтощен, така че не ме плашете.

— Млади човече…

— Чуйте — рекох сериозно, — ако искате да диктувате всички правила в играта, оправяйте се сам. Или може да си спестите доста пари и да наемете, някой, който да изпълнява нарежданията ви. Аз държа да имам свобода на действието. Тази вечер при вас идваха ли ченгета?

— Ченгета ли? — повтори той раздразнено. — Искате да кажете „полицаи“.

— Точно така, полицаи.

— И защо са ми тези полицаи? — почти изръмжа той.

— Преди половин час пред вратата ви имаше труп. „Труп“ ще рече мъртъв човек. Той е съвсем дребен. Можете да го сметете, ако ви пречи — побира се на една лопата.

— Боже мой! Сериозно ли говорите?

— Да. Нещо повече — той стреля по Джордж и по мен. Разпозна колата. Сигурно е причаквал сина ви, господин Джийтър.

Настъпи неловка тишина.