Читать «Мъжът, който обичаше кучета» онлайн - страница 19

Черноок младеж в плътно прилепнала синя двуредна куртка и гангстерски устни помогна на момичетата да се качат, ловко опипа с поглед кавалерите им и пропусна и тях. Начинът, по който ме огледа, ми подсказа нещичко за особата му. А начинът, по който се блъсна в кобура ми, доразказа останалото.

— Никс — тихо процеди той. — Никс — повтори и кимна на лодкаря.

Онзи поотпусна малко въжето, позавъртя кормилото и се изкатери на платформата. Застана зад гърба ми.

— Никс — измърка индивидът в двуредната куртка. — Никакви пушкала на кораба, господине. Съжалявам.

— Част от облеклото ми е — рекох. — Частно ченге съм. Ще го оставя на гардероба.

— Тц. Няма гардероб за железа. Айде чупката.

Лодкарят ме хвана под ръка. Аз се дръпнах.

— Слез в лодката — изръмжа той зад гърба ми. — Дължа ти четирийсет цента, господине. Хайде.

Качих се обратно в скутера.

— Добре де — рекох на Двуредната Куртка. — Щом не искате да ми вземете парите, то си е ваша работа. И това ми било отношение към клиент! Това си е…

Мазната му безмълвна усмивка бе последното нещо, което видях, когато скутерът се отдели от платформата и заподскача сред вълните. Пръсках се от яд, че се прощавам с тази усмивка.

Връщането ми се стори по-дълго. И двамата с лодкаря мълчахме през целия път. Когато слязох на кея, той се изхили зад гърба ми:

— Някоя друга вечер, когато не сме толкова заети, ченге.

Половин дузина клиенти, които чакаха за следващия курс, ме зяпаха с любопитство. Минах покрай тях, през вратата на чакалнята и се упътих към стъпалата на пристана.

Някакъв едър рижав тип с мърляви гуменки, нацапани с катран панталони и скъсана синя фланелка се надигна от перилата и небрежно се бутна в мен.

Спрях и се наежих. Той каза тихо:

— К’во стана, ченге? Не бяха ли любезни на корабчето?

— Трябва ли да ти казвам?

— Аз умея да слушам.

— Кой си ти?

— Викай ми просто Рижия.

— Изчезвай от пътя ми, Рижи. Зает съм.

Той тъжно се усмихна и докосна лявата ми страна.

— Ютийката ти бая издува лекото костюмче. Искаш ли да се качиш на кораба? Може да се уреди, ако имаш причина.

— Колко ще струва причината? — попитах го.

— Петдесетачка. Още десет, ако нацапаш с кръв лодката ми.

Тръгнах си.

— Двайсет и пет на отиване — бързо каза той. — Може пък да се върнеш с приятели, а?

Изкачих четири стъпала, после леко се извърнах, процедих „Прието“ и продължих.

В подножието на яркоосветения увеселителен кей се намираше прословутото казино „Танго“, претъпкано дори в този ранен час. Влязох вътре и се облегнах на стената. Върху електрическото табло се появиха две числа. Видях как един от подставените играчи на заведението направлява хода на играта с коляно под масата.

Зад гърба ми изплува едра синева и усетих мирис на катран. Мек и дълбок тъжен глас каза в ухото ми:

— Ще имаш ли нужда от помощ там?

— Търся едно момиче, но ще я търся сам. А ти с какво се занимаваш? — Не го поглеждах.

— Долар тук, долар там. Обичам да се храня. Бях при ченгетата, но ме изгониха.