Читать «Червен вятър» онлайн - страница 8

Оставих настрани празната чаша и се облегнах назад.

— Ще ми простите ли, ако запаля цигара? — рекох. — Нервите ми са пооръфани.

Запалих, докато тя ме гледаше без достатъчно страх, който да прикрива истинска вина.

— Значи името му е Джоузеф Коутс. Мъжът, кой то го уби в бара, го нарече Уолдо.

Тя се усмихна с известно отвращение, но почти примирена.

— Не увъртайте. Колко?

— Защо се опитвахте да се срещнете с този Джоузеф Коутс?

— За да купя нещо, което той ми открадна, разбира се. Нещо, което е ценно и само по себе си. Почти петнайсет хиляди долара. Подари ми го човекът, когото обичах. Той е мъртъв. Ето на! Мъртъв е! Загина в горящ самолет! Хайде, върви и разкажи това на съпруга ми, малък гаден плъх!

— Не съм малък и не съм плъх.

— Но си гаден. И не си прави труда да разправяш на съпруга ми, сама ще му кажа. Той сигурно и бездруго знае.

Усмихнах се до уши.

— Умно. И какво по-точно е трябвало да открия?

Тя сграбчи чашата си и я допи.

— Значи той мисли, че се срещам с Джоузеф. Какво пък, може и така да е. Но не за да правя любов. Не с шофьора си. Не със скитника, когото прибрах от прага си и комуто дадох работа. Няма защо да падам толкова ниско, ако искам да си развявам опашката.

— Госпожо — рекох, — тук сте права.

— Сега си тръгвам — рече тя. — И само се опитай да ме спреш. — Грабна от чантата си пистолета със седефената ръкохватка. Аз не помръднах.

— Ах ти, гадно нищожество! — разбесня се тя. — Откъде да знам дали изобщо си частен детектив? Може да си мошеник. Визитката, която ми показа, не означава нищо. Всеки може да си поръча картички.

— Така е — рекох. — И съм достатъчно хитър да живея тук две години, защото съм знаел, че днес ще се нанесеш в къщата, та да мога да те изнудвам, задето не си се срещнала с един човек на име Джоузеф Коутс, който беше пречукан отсреща под името Уолдо. Имаш ли парите да купиш онова нещо, дето струва петнайсет хилядарки?

— О! Смяташ да ме ограбиш, значи?

— О! — изимитирах я. — Сега пък станах въоръжен грабител. И ако обичаш, госпожо, или прибери този пистолет, или му свали предпазителя. За мен е професионална обида да гледам как правиш на маймуна хубавия патлак.

— Ти си пълна порция от всичко, което не харесвам — заяви тя. — Разкарай се от пътя ми!

Не мръднах. И тя не мръдна. Седяхме и двамата… дори не близо един до друг.

— Посвети ме в една тайна, преди да тръгнеш — примолих се аз. — За какъв дявол нае апартамента на долния етаж? Само за да се срещнеш с един човек долу на улицата ли?

— Не ставай глупав — сряза ме тя. — Не съм го наемала. Излъгах. Това е неговият апартамент.

— На Джоузеф Коутс?

Тя кимна рязко.

— Отговаря ли моето описание на Уолдо на Джоузеф Коутс?

Пак кимна рязко.

— Добре. Най-сетне един установен факт. Не разбираш ли, че Уолдо описа дрехите ти, преди да бъде убит… когато те търсеше… че описанието е предадено на полицията… че полицията не знае самоличността на Уолдо… и че търсят жената в тези дрехи да им помогне? Не разбираш ли поне това?

Пистолетът изведнъж се затресе в ръката й.

Тя го погледна някак безизразно и бавно го прибра в чантата си.