Читать «Червен вятър» онлайн - страница 23

— Ако успея, няма да бъдеш забъркан в тази история. Ако не успея, няма да ми платиш.

Той премисляше казаното. Сега лицето му беше набръчкано и уморено. Ситни капчици пот проблясваха в късата му руса коса.

— Това убийство ще те принуди да говориш — изръмжа той. — Имам предвид второто. А аз нямам онова, което се канех да откупя. Щом става въпрос за потулване, по-добре да плащам направо.

— Кой е дребният мургав мъж? — попитах.

— Името му е Леон Валесанос, уругваец. Още един от вносната ми листа. Работата ми е свързана с много пътуване. Той работеше в клуб „Специя“ — знаеш го, в онази част на „Булеварда на залеза“, дето е до Бевърли Хилс. Струва ми се, че беше на ролетката. Дадох му петте стотачки да отиде при този… Уолдо… и да получи срещу тях едни фактури за някои неща, които госпожица Колченко беше закупила на мое име и докарала тук. Глупаво, нали? Държах фактурите в чантата си и този Уолдо намерил начин да ги задигне. Какво според теб се е случило там?

Отпих от уискито и му хвърлих един поглед изкосо.

— Твоят уругвайски приятел вероятно е разговарял остро и на Уолдо това не му е допаднало. После малкият е решил, че маузерът може да му помогне в спора… но Уолдо се оказал по-бърз. Не казвам, че Уолдо е убиец, не го е направил умишлено. Изнудвачите рядко убиват. Може да се е ядосал и прекалено дълго да е стискал врата на дребосъка. Сетне е трябвало да духне. Но той е имал и следваща среща, от която е очаквал още пари. Започва да търси наоколо другото лице. И случайно се натъква на един приятел, който го мрази колкото си иска и който е достатъчно пиян, за да го пречука.

— Има дяволски много случайности в цялата тая работа — рече едрият.

— Това е от горещия вятър — ухилих се аз. — Всички са мръднали тази вечер.

— Значи за петте стотака не гарантираш нищо? Ако аз не остана в сянка, ти не получаваш парите. Така ли да разбирам?

— Така — рекох и му се усмихнах.

— Прав си за мръдването — каза той и пресуши чашата си. — Очаквам да удържиш на думата си.

— Има само две неща — казах тихо и се наведох напред. — Уолдо имаше кола, паркирана отвън пред бара, в който го убиха, незаключена и с работещ двигател. Убиецът я взе. Оттам винаги може да се очаква неприятна изненада. Виждаш ли, всички неща на Уолдо трябва да са били в тази кола.

— Включително моите фактури и твоите писма.

— Да. Но полицията приема разумно такива неща… освен ако не ставаш за голяма шумотевица във вестниците. Ако не ставаш, ще преглътна каквото се наложи в управлението и толкоз. Ако обаче ставаш, това е вече друго нещо. Та как, казваш, ти беше името?

Отговорът доста се забави. Когато го чух, не изпитах удоволствието, което очаквах. Изведнъж всичко се оказа твърде логично.

— Франк Барсали — каза той.

След малко рускинята ми извика такси. Когато си тръгнах, веселбарите отсреща правеха всичко, което им бе по силите. Забелязах, че стените на къщата са все още цели. Това ме разочарова.

6

Когато отключих остъклената входна врата на „Бърглънд“, надуших полицаи. Погледнах ръчния си часовник. Беше близо три сутринта. В тъмния ъгъл на фоайето някакъв мъж дремеше в едно кресло с вестник върху лицето си, изпънал напред големите си крака. Крайчето на вестника се повдигна един-два пръста и пак се отпусна. Мъжът не направи друго движение.