Читать «Червен вятър» онлайн - страница 22

Извадих цигара, без да бъда застрелян, запалих я и започнах да разказвам. Не казах цялата истина, само една част. Казах им, че живея в „Бърглънд“, че Уолдо е живял там в номер 31, един етаж под мен, и че съм го държал под око по служебни причини.

— Уолдо чий? — прекъсна ме блондинът. — И какви са тези служебни причини?

— Господине — рекох, — ти нямаш ли тайни?

Той се поизчерви.

Казах му за бара срещу „Бърглънд“ и какво се случи там. Не му казах за болерото и за момичето, което го носеше. За нея изобщо не споменах.

— Работата беше поверителна… от моя страна — рекох. — Ако разбираш какво искам да кажа.

Пак се изчерви, стисна зъби. Продължих:

— Върнах се от полицията, без да кажа на никого, че познавам Уолдо. Тъй като сметнах, че те няма да разберат още тази вечер къде живее, позволих си да огледам апартамента му.

— Какво търсеше? — попита напрегнато едрият мъж.

— Едни писма. Мога да спомена между другото, че не намерих нищо… освен един мъртвец. Удушен и окачен с колан през врата за горния край на сгъваемо легло… добре скрит. Дребен мъж, около четирийсет и пет годишен, мексиканец или южноамериканец, спретнато облечен в бежов…

— Достатъчно — прекъсна ме едрият мъж. — Убеди ме, Марлоу. Опит за шантаж ли разследваше?

— Да. Странното беше, че дребният мургав мъж бе добре въоръжен под мишницата.

— И в джоба му, то се знае, нямаше пет стотачки в банкноти от по двайсет? Или имаше?

— Нямаше. Но Уолдо имаше повече от седемстотин, когато го убиха в бара.

— Май подцених този Уолдо — рече спокойно едрият мъж. — Той е препипал моя човек, взел е парите за откупа, пистолета, всичко. Уолдо имаше ли пистолет?

— Не.

— Налей ни по едно, душице — рече той. — Да, яко го подцених този приятел Уолдо.

Брюнетката размота свитите си крака и ни направи по едно уиски със сода и лед. Тя самата гаврътна още стотина грама без гарнитура и пак се сгуши на кушетката. Големите й черни лъскави очи ме наблюдаваха някак тържествено.

— Е, наздраве — вдигна чашата си едрият. — Не съм убивал никого, но сега ме чака бракоразводно дело. Излиза, че и ти не си убивал никого, както казваш, но си я оплескал в полицейския участък. По дяволите! Животът е пълен с неприятности, откъдето и да го погледнеш. Добре че все още си имам тази сладурана тук. Тя е белогвардейка, срещнах я в Шанхай. С нея си сигурен като в стоманен сейф, макар да има вид на главорез. Точно това й харесвам. Получаваш фасона без никакъв риск.

— Големи глупости дрънкаш — тросна му се момичето.

— Изглеждаш ми свестен — продължи едрият мъж, без да й обръща внимание. — Доколкото може да бъде свястно едно ченге, дето наднича през ключалките. Има ли някакъв изход?

— Да. Но ще трябват малко пари.

— Очаквах това. Колко?

— Да кажем, още петстотин.

— Дявол да го вземе, от тоз горещ вятър лице се изсушило като пепел от любов — оплака се рускинята.

— Петстотин може — рече блондинът. — Какво ще получа срещу тях?