Читать «Смъртта е занимание самотно» онлайн - страница 140

Рей Бредбъри

— А в коя тенденция на криминалния роман се вписва вашата книга?

Хамет и Чандлър наистина оставиха своя отпечатък върху криминалната литература. И още Джеймс Кейн („Пощальонът звъни винаги два пъти“, „Двойно обезщетение“) — те създадоха нова школа. Аз все още не съм се издигнал до тяхното равнище, все още принадлежа към низшата класа. Засега съм някъде по средата — нито суров като типичния герой на криминален роман, да речем Сад Спейд, нито изискан като Шерлок Холмс.

— И всичко това сте подплатили с носталгичните си спомени за Лос Анжелос…

Та аз живея недалеч от Холивуд още от дете, месеци, години съм прекарал на летни кънки около „Парамаунт“ и „Кълъмбия“, която тогава се намираше на две крачки от Булеварда на залеза, познавал съм толкова прочути личности. И въпреки това никога не бях писал за всички тези хора. Но ето че дойде момент, когато си казах: „Окей, сега трябва да ги опишеш всичките“. Ето защо книгата, която написах, и другата, която сигурно ще напиша, са смесица от спомени за хората, които познавах, за живота в киното. Проблемът е, че светът на филмовото студио е много сложен. Не е лесно да го опишеш. Може би той може да бъде описан именно в криминален роман, използуван като метафора.

— Метафора за какво?

— Този мой нов роман, всичките ми романи са изградени върху „изкуството да се отклонява вниманието“. Не върху основната сюжетна интрига, която в тази книга е доста повърхностна, а върху факта, че от време на време аз се отдалечавам за миг и казвам на читателя: ето едно усещане, пробвай да го изпиташ и ти. Наистина ли искаш да знаеш какви са гръмотевиците, светкавиците? Ето ги. Аз ти ги описвам, карам те да ги почувствуваш до мозъка на костите си. Дори затова да ми е необходима цяла страница.

Французите много ги бива в този род описания. А и при Шекспир най-интересна е не основната фабула, а фактът, че Хамлет от време на време излиза от кадър и ти казва: искаш ли да разбереш как се чувствувам в живота? Седни и ще ти разкажа. Ето защо и аз искам героите ми да носят глава на плещите си. А читателите ми, разгръщайки книгата, може би ще си помислят: вижда се, че този човек е прекарал живота си в библиотеката, обграден от класиците, вижда се колко много е преживял и всичко е попил като гъба. А сега ни разказва за своите привидения, за страховете си.

Информация за текста

Ray Bradbury

Death is a Lonely Business, 1985

Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2007

Редакция: Mandor, 2008 (#)

Публикация:

Рей Бредбъри. Смъртта е занимание самотно

Роман. Американска. I издание.

Библиотека „Лъч“

Разузнавачески и приключенски романи и повести. №86

Превод от английски: Жени Божилова