Читать «Човек без магия» онлайн - страница 9

Продавачът накрая се съгласи:

— Добре. Взимам този древен и ръждясал верижен боздуган и ти давам меча и кинжала, които си избрал. Ще доплатиш двайсет и две сребърни монети. И дано нямам повече днес други клиенти като тебе, защото ще се разоря дотам, че да продавам само ножове.

Маркус кимна. Плати, взе двете оръжия и се качи отново на коня си. Бе стигнал до Града на Базилиска. Започна да обикаля. Трябваше да намери убежището, леговището или дупката, където живееше чудовищното създание.

Докато се разхождаше по пазара, Маркус се бе заслушал в няколко разговора. Успя да подочуе за Базилиска, че бил нещо като мъдър съветник и любимец на тукашния властник, чието име било Ротнем.

Маркус попита няколко човека къде точно живее Базилиска. Те неизменно побледняваха и даваха един и същ отговор: „Който пита за Базилиска, вече е мъртвец или камък“. След това забързваха крачка.

Младият воин попита една куртизанка, която май и без това се канеше да му се обеси на врата. Тя направи същото като гражданите, които бе попитал преди нея. Ако не друго, да разпитваш за Базилиска като че ли бе идеален начин да се отървеш от досадници.

„П-с-с-т.“ — Чу отнякъде Маркус.

Младежът се озърна.

— П-с-с-т.

Един мизерен просяк седеше с кръстосани крака недалеч от Маркус и зяпаше втренчено ръждясалата си тенекиена паничка за подаяния. Младият воин се приближи до него.

Понаведе се от седлото и уточни:

— Ти ли издаваш тези звуци?

— Разбрах, че търсиш Базилиска. — просякът се вглеждаше още по-усилено в паничката си.

— Да. Така е.

— Тогава ме последвай.

Просякът стана и закрачи учудващо бързо. Младежът го последва. Те повървяха малко и стигнаха в затънтена уличка.

— Ако те заведа в твърдината на Базилиска, ще ми дадеш пет сребърни монети.

— Добре. А ако се опиташ да ме изиграеш, ще те разполовя заедно с ламаринената ти паничка.

Просякът поведе. Обикаляха дълго. Изпадналият явно познаваше града като собствената си шепа. След като кръстосваха доста време, Маркус започна да подозира някаква клопка.

Просякът спря. Подкани алчно:

— Парите. Хайде да се разплатим.

— Не виждам никакъв Базилиск. — заинати се Маркус.

— Близко сме. Дай парите и ще ти кажа как да стигнеш до Твърдината на Базилиска.

Младежът му даде петте монети. Просякът го упъти:

— Продължаваш по тази улица. Там където се пресича с друга, завиваш надясно.

Маркус последва съвета му. Не след дълго видя Твърдината на Чудовището. Бе ниска и кръгла крепост. Зъберите й бяха сиви като скръб. На решетъчната й порта имаше стражи, въоръжени с копия, по-дълги от нормалните.

Вардияните изгледаха младият воин презрително и го пропуснаха без да му задават въпроси. Чудейки се кого точно пазят — хората от Звяра или монстера от човеците, Маркус влезе в двора на крепостта.

Навсякъде имаше каменни статуи в естествен ръст.

Селяни, пълзящи в нелеп ужас. Бронирани воини, вдигнали мечове за отбрана. Бягащи изцъклени граждани. Бяха изобразени релефно и естествено, все едно са живи. Женските фигури бяха редки.