Читать «Човек без магия» онлайн - страница 8

— Храма на Цветовете? За първи път чувам за него.

— Малцина го знаят. Известен е още като Храм на Магиите и като Храм на Смъртта. Само там един Амаг може да стане магьосник.

Маркус преглътна шумно и вдигна с три пръста голяма кафява глинена кана с вино. Отпи чудовищна глътка, избърса устни с опакото на ръката и вметна:

— А как да стигна до Храма на Цветовете?

Саафал се замисли отново. Поясни:

— Май че първо трябва да минеш през Града на Базилиска. Той трябва да знае.

— Кой или какво е Базилиска?

— Той е прилично на Дракон чудовище, което вкаменява с погледа си. Изключително мъдро създание е и знае отговорите на много загадки. Почти сигурно е, че може да те упъти къде се намира Храма на Цветовете.

— Почти? Сигурно? Ти какво, легенда ли ми разказваш или приказка?

— Честно казано, нещата, които ти разказах, съм ги узнал чрез слухове или посредством магии.

Посредством магия, бе казал Саафал. Всички в кралство Балх могат да правят големи, малки или поне някакви магии. Всички освен такива като мен, уродите, които се раждат един на хиляда.

— Добре. — въздъхна Маркус. — Къде се намира Града на Базилиска?

По лицето на Саафал личеше, че би искал да отговори точно и определено. Вместо това рече:

— Доколкото разбрах, някъде много далеч на запад.

— Ще го намеря. — нетърпеливо каза Маркус.

Саафал вдигна ръка.

— Има две неща, които трябва да знаеш, когато се срещнеш с Базилиска. Първо, не го поглеждай в очите, защото ще се вкамениш.

— А другото?

— Никога не споменавай думата „змия“ пред Базилиска.

4.

Младежът бе уморен и от това приятните черти на лицето му придобиваха леко изкривен и страшен вид.

Около челото си имаше омотана чиста бяла превръзка. В лявата си ръка държеше юздите на кон, който потрепваше и сумтеше, леко раздразнен от пазарлъка, който господарят провеждаше на висок глас. И младежът, и добичето изглеждаха прашни и потни, сякаш бяха изминали необикновено дълго разстояние.

Маркус провеждаше пазарлък:

— Виж сега, давам ти този прекрасна и почти нова „утринна звезда“ и 20 сребърни монети за един голям двуостър меч и кинжал с тройно острие.

Продавачът на оръжие изгрухтя презрително:

— Само кинжала с тройно острие струва седемнайсет сребърни монети.

Маркус се помъчи да звучи убедително:

— Добре де, ама аз ти давам боздугана и ти доплащам!

Петдесет и четири сребърни монети бяха общо всичките пари от кесията на боеца, който го бе нападнал. И почти половината от тях Маркус бе изхарчил по пътя дотук за храна.

— Изглежда вехт и захабен. И употребяван често.

Младият воин се огледа и доста се почуди дали да прасне продавача по главата с предмета на сделката. Обаче забеляза лъскавите брони на мъжете от Градската Милития (или както там се наричаше — Стража?), да шетат по пазара и се отказа от това антитърговско намерение.

Продавачът на оръжие също видимо се зачуди. През това време Маркус алчно оглеждаше сергията му. По нея имаше наредени блестящи ятагани и ханджари, лъскави мечове и ками, инкрустирани саби и кинжали. Брадвите и боздуганите бяха изложени на съседна сергия, принадлежаща на същия търговец.