Читать «Човек без магия» онлайн - страница 8
Ради Радев
— Храма на Цветовете? За първи път чувам за него.
— Малцина го знаят. Известен е още като Храм на Магиите и като Храм на Смъртта. Само там един Амаг може да стане магьосник.
Маркус преглътна шумно и вдигна с три пръста голяма кафява глинена кана с вино. Отпи чудовищна глътка, избърса устни с опакото на ръката и вметна:
— А как да стигна до Храма на Цветовете?
Саафал се замисли отново. Поясни:
— Май че първо трябва да минеш през Града на Базилиска. Той трябва да знае.
— Кой или какво е Базилиска?
— Той е прилично на Дракон чудовище, което вкаменява с погледа си. Изключително мъдро създание е и знае отговорите на много загадки. Почти сигурно е, че може да те упъти къде се намира Храма на Цветовете.
— Почти? Сигурно? Ти какво, легенда ли ми разказваш или приказка?
— Честно казано, нещата, които ти разказах, съм ги узнал чрез слухове или посредством магии.
Посредством магия, бе казал Саафал. Всички в кралство Балх могат да правят големи, малки или поне някакви магии. Всички освен такива като мен, уродите, които се раждат един на хиляда.
— Добре. — въздъхна Маркус. — Къде се намира Града на Базилиска?
По лицето на Саафал личеше, че би искал да отговори точно и определено. Вместо това рече:
— Доколкото разбрах, някъде много далеч на запад.
— Ще го намеря. — нетърпеливо каза Маркус.
Саафал вдигна ръка.
— Има две неща, които трябва да знаеш, когато се срещнеш с Базилиска. Първо, не го поглеждай в очите, защото ще се вкамениш.
— А другото?
— Никога не споменавай думата „змия“ пред Базилиска.
4.
Младежът бе уморен и от това приятните черти на лицето му придобиваха леко изкривен и страшен вид.
Около челото си имаше омотана чиста бяла превръзка. В лявата си ръка държеше юздите на кон, който потрепваше и сумтеше, леко раздразнен от пазарлъка, който господарят провеждаше на висок глас. И младежът, и добичето изглеждаха прашни и потни, сякаш бяха изминали необикновено дълго разстояние.
Маркус провеждаше пазарлък:
— Виж сега, давам ти този прекрасна и почти нова „утринна звезда“ и 20 сребърни монети за един голям двуостър меч и кинжал с тройно острие.
Продавачът на оръжие изгрухтя презрително:
— Само кинжала с тройно острие струва седемнайсет сребърни монети.
Маркус се помъчи да звучи убедително:
— Добре де, ама аз ти давам боздугана и ти доплащам!
Петдесет и четири сребърни монети бяха общо всичките пари от кесията на боеца, който го бе нападнал. И почти половината от тях Маркус бе изхарчил по пътя дотук за храна.
— Изглежда вехт и захабен. И употребяван често.
Младият воин се огледа и доста се почуди дали да прасне продавача по главата с предмета на сделката. Обаче забеляза лъскавите брони на мъжете от Градската Милития (или както там се наричаше — Стража?), да шетат по пазара и се отказа от това антитърговско намерение.
Продавачът на оръжие също видимо се зачуди. През това време Маркус алчно оглеждаше сергията му. По нея имаше наредени блестящи ятагани и ханджари, лъскави мечове и ками, инкрустирани саби и кинжали. Брадвите и боздуганите бяха изложени на съседна сергия, принадлежаща на същия търговец.