Читать «Човек без магия» онлайн - страница 16

Храма на Цветовете бе станал видим завинаги. Освен това се тресеше. Като от земетресение. Сякаш го удряха мълнии. Само че отвътре. От белоснежните му стени се къртеха бели камъчета. А златния му купол ръсеше жълти люспици злато.

Маркус разлистваше поредната книга със светещи букви. Вече бе овладял магиите от пет цвята. А също и заклинания, с които да Енволтува храна и вода. Името й бе Книга на Предсказанието. На първата й страница имаше само две изречения. Останалите листове бяха бели и чисти, като задната страна на надгробна плоча.

Пръстът на Маркус се придвижи по светещите редове. Устните му мърдаха беззвучно:

„Риб рид ве аронани нуно Рюдюлосер. Бен хекрес ибиг Мюлук декада Муронани.“

Превода на тези редове гласеше:

„Ще дойде мъж без магия от Изток. Той ще низвергне Адепта и ще убие десетте Архимаги.“

8.

Статуите от Храма на Цветовете започнаха да се срутват с грохот. В началото падаха малки камъни, после по-големи парчета. Мраморни мъже, жени и приказни създания падаха от огромна височина и се превръщаха на дребни късчета. Златния купол се разтвори, подобно на челюстта на гигантски звяр. И се разцепи на големи късове. Постепенно целия Храм се срина. Вдигнаха се облаци каменна пушилка и златен прах.

Един мъж излезе от развалините на Храма. Невредим.

Прах, на места бяла, на места златна, го покриваше от главата до петите. На челото му личеше жигосана думата Амаг.

Останките от Храма на Цветовете бяха обградени от над хиляда Ечарни. Строени в три обръча, всеки по-широк от предишния. След тях в една редица стояха наредени десетте Хилафи. Най-отзад в златна колесница с впрегнати четири еднорога седеше самия Върховен Каан. Маркус се доближи до първия обръч Ечарни. Вдигна ръце пред себе си и направи заклинание. Никой не можа да разбере точно думите и на какъв език са.

След това Маркус изкрещя:

— Всички да паднат на колене!

Воините Ечарни се строполиха като подкосени и коленичиха. Всичките хиляда деветдесет и осем. Бяха смаяни. Не можеха да проумеят как телата им правят нещо, което мозъците не желаят. Искаха, но не можеха да се изправят и да съсекат проклетия магьосник, който бе хвърлил заклинание над тях. И който необяснимо защо имаше надпис „АМАГ“ на челото.

Само единайсет мъже се удържаха прави. Десетте магьосници, които стояха в аурата на своя господар. Изглежда магията не бе достатъчно силна да го съкруши. Той им предлагаше защита, внушаваше им гордост и сила. Минавайки през кръговете на безпомощните Ечарни, Маркус стигна до декадата Хилафи. Те моментално започнаха да кълнат и да хвърлят някакви заклинания.

Маркус изпъна дясната си ръка с длан напред. Каза презрително:

— Вече не владеете никакви магии. Превърнете се в Амаги.

Повтори:

— СТАНЕТЕ АМАГИ!

От качулките на десетте архимагьосници заизлиза пушек. Разнесе се миризма на изгоряла плът. Десетте паднаха на земята и взеха да посягат към лицата си, крещейки. Някои припаднаха от болка.