Читать «Човек без магия» онлайн - страница 15

Маркус не знаеше дали наистина е успял да прочете изречението. Може би това бе измислено словосъчетание, плод на препатилата му и изнурена глава. Въпреки съмненията си, младежът отвори уста и внимателно произнесе:

— Кадаш ме ходини дилайла.

За момент си помисли, че това, което каза, е пълна безмислица. После усети как нещо капна на лявата му буза. Маркус пипна капката и после близна внимателно върха на пръста си.

Вода.

Той бе направил Водно заклинание. Заклинание за Енволтуване. Бе призовал Вода. Маркус нагласи внимателно уста там, където очакваше да падне следващата капка.

Беше жаден.

7.

Измина месец, откакто Амагът бе проникнал в Храма на Цветовете. Уплашени, десетте Хилафи бяха повикали своя господар и учител — Върховния Каан, владетел на кралство Балх. Неговото име бе Септона.

Върховния пристигна с хиляда бойци Ечарни. Неговата лична гвардия.

Ечарните бяха най-свирепите и могъщи воини в кралството.

Те биваха отнемани още невръстни от родителите им. Деца, показали необичайни магически способности. След това в продължение на петнасйсет години се обучаваха на бойни изкуства и Черна магия. И също така да почитат и да се кланят само на един човек — Върховния Каан.

Ечарните се обличаха в светло зелено. Предводителите им се отличаваха от останалите по избръснатите глави с оставени дълги коси (конски опашки) в средата на темето. Думата „Ечарни“ внушаваше страх.

Десетте Хилафи бяха коленичили пред своя току-що пристигнал Господар. Търпеливо чакаха неговите въпроси.

Септона бе мъж с орлов нос, а лицето му бе изпито и вглъбено. Бе висок и слаб. Одеждите му преливаха от един цвят в друг и никой не можеше да каже как точно е облечен. Очите му приличаха на онези звезди, които лудите звездобройци наричат НОВИ. Под тях имаше черни торбички и кръгове със същия цвят. Косата му бе дълга, сплъстена и черна като лоното на пещера. Върховния Адепт строго попита:

— Значи твърдите, че общите усилия на десетима ви са били непосилни да спрат един Амаг?

— Да, господарю. Той бе неподвластен на всяка известна нам магия.

— А Ечарните? Всеки от вас има по десет на разположение.

Един от коленичилите Хилафи съобщи:

— Те също бяха безсилни, господарю. Амагът уби двама Ечарни и проникна в Храма на Цветовете. Щяхаме да го последваме, но Храма е поставен под Магическа Възбрана.

— Човек без Магия е успял да убие двама Ечарни? Велики Тонгог, този сигурно е Амагът от Предсказанието.

— Да, господарю, и ние мислихме над тази възможност. — съгласиха се десетте магьосници.

Каанът се замисли за момент. После се обнадежди.

— Все пак Храмът на Цветовете е известен и като Храм на Смъртта. В него има Черни Заклинания на Самаел, магии-капани и книги за Некромантия, които са способни да подлудят или да убият всеки нормален човек. Възможно е Амагът да намери смъртта си, погубен от самите вълшебства, които се мъчи да изучава.

Десетте велики мага понечиха да се съгласят с господаря си.

Внезапно ги сепна страхотен тътен, като от избухнал вулкан. Каанът Септона ведно с декадата магьосници се обърна към Храма на Цветовете. В този момент изглеждаха изплашени и не толкова велики и достолепни.