Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 35

— Щастливи, които не са в състояние да хапнат каквото и да било — отвърна той, флиртувайки.

— О, аз съм заета. Сгодена съм за него — казах свенливо, посочвайки Зак.

Той се бе появил в стаята и сега стоеше в далечния край с гръб към нас. Обърна се за миг, но не ни забеляза.

— Привлекателен тип.

— Слушай, ще те запозная с някоя приятелка, но трябва да ми кажеш точно с какъв тип момиче искаш да излизаш.

Чарли направи пауза, която ми се стори безкрайна, преди да отговори. После ме погледна право в очите и промълви:

— С момиче точно като теб.

Беше малко неловко за сияещо щастливо момиче с годеник като moi.

Разклатих бучките лед на дъното на чашата си, докато измисля какво да отговоря.

— Напоследък прекарвам доста време в Ню Йорк по работа — наруши мълчанието Чарли.

— Чудесно. Ще те поканя на купона по случай годежа ми — зарадвах се аз.

— Мислех, че това е купонът по случай годежа ти.

— Този е за Лос Анджелис. Моята приятелка Мъфи ще прави събиране за мен в Ню Йорк. Всички са така мили с теб, когато си сгоден. Направо е невероятно. Дали съм гледала някои от филмите ти?

— Съмнявам се — отвърна той. — Те не са за масовия вкус.

— Прекалено художествени ли са? — попитах.

— О, не. Комедии са. Проблемът е, че аз ги намирам смешни, но хората не ги възприемат така. За повечето хора произведенията ми са потискащи, но аз твърдя, че няма комедия, зад която да не стои трагедия. За жалост шефовете на студията не са съгласни с мен. Искаш ли пак да видиш номера със сламката?

Докато се прибирахме след купона, бях относително щастлива. Сериозно — след като Дафне ме спаси, цялата вечер не престанах да се смея. Нещата между мен и Зак щяха да се оправят съвсем скоро, бях убедена. Опитах се да подхвана разговор, докато пътувахме по „Сънсет“ към „Шато“. Беше едва единадесет и исках да подготвя нещата за малко латиноамериканска дейност, когато се приберем.

— Скъпи, макар да съм лъчезарно щастлива, съм и… tres, tres депресирана — споделих тихичко.

Господи, въобще не се получи онова, което очаквах. Нямах намерение да кажа това.

— Пак ли ще ми опяваш, че искаш да правим секс? — попита Зак, без дори да откъсне поглед от пътя. — При тебе то е като зависимост. Много ’ибано странно ми се струва.

Най-после Зак ми говореше. След държанието му през последните няколко дни представляваше някакъв пробив. Но защо се изразяваше така грубо? Понякога нюйоркчани са прекалено прями за скромни момичета като мен, независимо от подозренията ми, че съм по-разпусната, отколкото скромна.

— Миличък, ще ми се да не говориш така. Не е особено романтично — подхвърлих шеговито, но в действителност се стараех да не се разрева, защото точно това ми се правеше.

— Толкова ’ибано повърхностна си. Според теб една връзка се крепи само на секс. А не е така! Нещата са много по-’ибано сложни!

Сега вече Зак истински ме разстройваше. Все пак се опитах да не се поддам и да се държа мило; нямах желание да предизвиквам „спорен въпрос“.

— Но, скъпи, ние не сме най-добри приятели. Повечето хора се любят с годениците си…

— Не съм „повечето хора“. Именно затова си с мен. Аз съм фотограф! Не живея по правилата на другите. Аз съм това, което съм. А ти си страшен егоист. Редно е да си изградиш стойностна ценностна система.