Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 36

Зак натисна силно спирачките и се вторачи в тъмния каньон Стоун напред. Изглеждаше бесен. Какво бях направила?

— Все ти, ти, ти и дали те чукат или не! Престани да опяваш все за едно и също ’ибано нещо!

Зак ме плашеше повече от Патрик Бейтман в „Американски психо“ и понеже книгата така ми изправи косите, прочетох само първите дванадесет страници, така че не подозирах и за половината ужаси по-нататък. Сигурно се шокирах от думите му, защото не ми хрумваше какво да отговоря.

Най-сетне той запали двигателя отново и в пълно мълчание се прибрахме в „Шато“. Надявах се всичко отново да е наред, когато се върнем в Ню Йорк и се приключи с поръчката на „Лука Лука“ след две седмици. Освен това, както си припомних наум, никой не е идеален през цялото време, особено аз, така че няма какво да се оплаквам. Макар тази вечер Зак да се държа хладно с мен, все още бях луда по него. Именно тогава се запитах какво — на теория — би било да си сгоден за някой по-топъл, макар и не така привлекателен, като забавния филмов режисьор. Прогоних, естествено, тази мисъл моментално от главата си, затова не смятам, че е нещо от голямо значение.

— Яко! Казваш — филмов режисьор, така ли? Будалкаш ли ме? Звучи ми като прекалено творческа личност за мен.

Когато споделих с Джули намерението си да я чифтосам с Чарли, тя реагира точно както очаквах. Седмица по-късно седяхме във фризьорския салон на „Бергдорф“, за да си направим модните сега разноцветни кичури, след като оцветяването в един цвят вече е демоде според Ариет, а на нея може да се разчита напълно, щом става въпрос за авангардните тенденции при прическите. Има си причина всички да предпочитат фризьорския салон в „Бергдорф“, разположен на целия девети етаж на универсалния магазин: атмосферата тук е невероятно успокояваща и напълно забравяш за недопустими неща от сорта, че годеникът ти не е разменил повече от няколко думи с теб през последната седмица. Мястото направо е блажено. Етажът е разделен на три обширни помещения: огромна чакалня, където винаги има впечатляваща ваза с разцъфнали вишневи цветове, салон за подстригване и салон за боядисване. Именно в него пребивавахме предимно аз и Джули. Където и да ти спре погледът, имаше огледала, масички с гримове и обособени кътчета за маникюр и педикюр. Помощнички, облечени в еднакви люлякови на цвят блузи, сноват напред-назад и ти предлагат студено кафе с мляко или ябълково сорбе; има дори специален човек — Черилий, — чиято единствена задача е да оформи до съвършенство веждите ти. Това вече се обособява като самостоятелна професия. Цялото отделение е боядисано в бледолилаво, а от прозорците, които са от пода до тавана, виждаш голяма част от Пето авеню в едната посока и почти целия Сентръл парк в другата. Как човек да не забрави, че не е правил секс от три седмици? Тук направо ухае на секс!

— Джули, само ти го подсказвам, но защо не обмислиш и други възможности? Както си се ограничила, сега вероятно изпускаш някои страхотно чудесни мъже — обърнах й внимание аз. — Искам да те запозная с наистина забавен и сладък тип. Ако не бях с моя ЕС, бих се замислила дали да не превърна този в свой ЕС.