Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 33

Дафне ме отведе отново във всекидневната, решена в пастелни тонове. Помещението беше претъпкано с милион момичета, облечени точно като Бетина. Всички обсъждаха някакъв още не излязъл на екрана нов филм с участието на Кера Найтли, на която щяха да започнат да подражават, когато изчерпят Кейт Хъдсън. Всички гаджета и съпрузи стояха вкопчени в красивите си момичета, сякаш ако ги пуснат, никога вече няма да ги видят — нещо вероятно tres умно от тяхна страна. Аз самата не се чувствах ни най-малко като Кейт Хъдсън, което бе голямо неудобство в заобикалящата ме среда. Прекрасната ми рокля не бе никак подходяща за тази вечер — беше прекалено нюйоркска. Как можа да ми хрумне да облека черно в Лос Анджелис? Исках да се прибера вкъщи.

— О, чудесно. Ето го Чарли Дънлейн — възкликна Дафне и ме повлече към млад мъж, седнал сам на един от огромните й бели дивани. После шепнешком ми обясни: — Страшно е сладък и е гениален млад режисьор. Поне така твърди Брадли. Аз не съм гледала негов филм, но не му казвай, защото Брадли се опитва да го склони да подпише договор. Ще поговориш ли с него, докато проверя докъде е стигнал готвачът?

Дафне ме представи и изчезна да се разпореди за ордьоврите или каквото там я тревожеше. Дори Чарли да бе толкова сладък, колкото Дафне смяташе, аз не забелязах. Никой не бе толкова сладък, колкото моя годеник, от когото, между другото, нямаше и следа. Надявах се да се забавлява някъде с важните клечки, макар да ми бе неприятно, че така явно ме избягва тази вечер.

— Добре ли си? — попита ме Чарли направо.

Наблюдаваше ме загрижено. Толкова ли прозрачна бях?

Лепнатата на физиономията ми усмивка явно не бе tres убедителна.

— Да, аз…

Не ми хрумна какво да отговоря.

— Какво не е наред? — поинтересува се той.

Понякога хората са доста невъзпитани, както сте забелязали. Искам да кажа: познавам този тип едва от три секунди, а вече ми задава лични въпроси. Отвратително е, напълно отвратително.

— Няма нищо не наред — възразих, окопитвайки се. — Чудесно се забавлявам. Толкова съм щастлива тази вечер, че нищо не мога да хапна.

— Дори от великолепните десерти на Дафне? Сигурна ли си, че си добре? Не изглеждаш особено щастлива.

— Много съм добре. Направо сто и петдесет процента напълно добре — отсякох, за да сложа край на този разпит.

— Е, как е Ню Йорк? — попита Чарли, доловил намека.

— Как разбра, че живея в Ню Йорк?

— По роклята. Прекалено сериозна е.

— Всъщност я наричам рокля трепач, защото е убийствено опасна — пошегувах се, развеселявайки се малко. — Бог да благослови „Азедин Алайа“.