Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 32

— Нали не… възразяваш, но… Тази вечер сме в малко обтегнати отношения. Той… не ми говори. Претрупан е с работа…

Знаех, че съм порозовяла от смущение.

— Не се притеснявай. Първите ми двама съпрузи ми говореха много рядко. Това е нещо обикновено. Не си го слагай на сърце. Нали знаеш какво казват хората: при съпруга най-важното е да го притежаваш — засмя се тя.

— О, не съм разстроена — уверих я и избухнах в сълзи. — Просто съм лудо влюбена, а както знаеш, когато си влюбена, ти се иска да плачеш през цялото време, нали? Отивам до тоалетната. Радвам се, че се запознахме.

Чувствах се отвратително. Щом се отдалечих достатъчно, за да не ме чуе никой, звъннах на Джули по мобилния телефон. Исках да убия малко време, докато се успокоя.

— Здравей, Джули-мули — поздравих аз. — Страхотно се забавлявам.

— Затова ли плачеш като чанта на „Баленсиага“, на която е паднала катарамата? — сряза ме тя. — Нещо не е ли наред?

Казах на Джули, че никога не съм била по-щастлива през живота си — където и да обърнеш поглед, виждаш ябълково мартини, а „симфонията от десерти“ на „Льо Сирк“ е невероятно вкусна. Просто й звъня, защото ми се ще и тя да е на събирането.

— Мила, когато пиеш мартини, а чашата ти е пълна със сълзи, трябва да се запиташ дали Вселената не се опитва да ти подскаже нещо — поучително рече Джули.

Господи, когато Джули заговори за Вселената, започвам да се тревожа за нея. Това означава, че пак е чела нездравословно количество астрологически книги с хороскопи. Но в този случай изглежда беше права, макар да извличаше информацията си от „Лунната магия: как да си направим сами хороскоп“.

— Зак се държи странно, но не мога да ти обясня в момента. Трябва да вървя — промърморих аз.

— Добре, горе главата. Обади ми се, когато се прибереш. Обичам те.

Няколко минути по-късно Дафне ме завари седнала окаяна на пейката пред тоалетната. Щом зърна мокрото ми от сълзи лице, възкликна:

— Господи, какво стана? Да не би Брадли да се е държал лошо с теб?

— Не, не. Зак е причината. Изобщо не ми даде пръстен, а Бетина попита къде е… Не знам… Чувствам се ужасно — проплаках.

— Стига бе!!! Ако друг те попита за годежния пръстен, му отговори, че вместо това притежаваш „Удавеният камион“, с който можеш да си купиш шест годежни пръстена, чу ли? Когато един мъж ти даде такава лична вещ, това е истинска любов! За моя пръстен Брадли ходи на Найл Лейн, но така правят всички в Холивуд. Не значи нищо. Джулия Робъртс има около петнадесет пръстена оттам, а виж какво става с всичките й годеници. Да ти кажа ли откъде знам, че Брадли наистина ме обича? Носи ми чай в леглото, когато съм болна от нещо заразно като ТОРС, например. От значение са малките жестове. Хайде, искам да те видя усмихната. Да, така е по-добре — зарадва се Дафне, когато се ухилих насила. — Трябва да изглеждаш сияещо щастлива и влюбена, ако искаш да се чувстваш сияещо щастлива и влюбена. Вземи.

— Благодаря — промълвих, поемайки книжната салфетка, за да си избърша очите.

Явно съм била готова да променя настроението си онази вечер, защото докато отивахме да се присъединим към гостите, се почувствах неимоверно щастлива. Дафне имаше пълно право: „Удавеният камион“ бе нещо далеч по-значимо, когато става въпрос за любов, отколкото някакъв си пръстен. Само дето е малко досадно, че няма как да го сложиш на ръката си, та всички да разберат колко много си обичана. Припомних си колко много трогателни неща правеше Зак, когато се запознахме, и някак се самохипнотизирах; лепнах на лицето си усмивка и тя не слезе оттам до края на вечерта. Усетих как апетитът ми отново изчезна и изпитах огромно облекчение: определено продължавах да съм влюбена.