Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 27

Срещу романтичната ми връзка негодуваше само мама. Не че споделях всички подробности от любовния си живот в Манхатън с нея, но тя прочела за увлечението ми в клюкарските колонки на вестниците и ми звънна да провери дали отговаря на истината.

— Скъпа, малкият граф, както разбрах, ще си идва за Коледа. — Беше вече декември. — Наистина смятам, че двамата сте един за друг.

Поех си дълбоко въздух.

— Мамо, малкият граф положително ще ме намрази от пръв поглед. Освен това нямам никакво намерение да прекарам живота си във ветровит замък и да гледам овце. Ти и татко сигурно ще харесате Зак.

— Кои са родителите му, скъпа?

— Нямам представа. Родом е от Охайо и е известен фотограф.

Всъщност не знаех много за Зак, освен че е изключително привлекателен, живее в огромен апартамент в Чайнатаун и никога не си ляга преди да изпие чаша еспресо. Отнасяше се изключително сериозно към кариерата си и понякога изчезваше за дни наред без предупреждение. Умееше да е доста тайнствен, когато пожелае, и аз, естествено, обожавах това.

Джули постоянно повтаря, че може да си приготви сака с багаж за уикенд в Сейнт Бартс, „докато ти мигне окото“. Това е чиста лъжа. Обикновено й е нужда седмица, за да се приготви за път, но се опитвам да обърна внимание на друго: когато човек е така лудо влюбен, както бях аз, всичко сякаш се случва, „докато ти мигне окото“. След известен период — в моите представи не повече от петнадесет секунди, а в действителност вероятно е било шест месеца, някъде към средата на март — Зак ми предложи да се омъжа за него. Представяте ли си? Толкова добре се забавлявахме — все едно бе минало съвсем малко време.

Единственият проблем с предложението му беше, че означаваше moi, а не Джули да се обзаведе с ЕС, което водеше до известен сблъсък на интересите. Макар тайно да се страхувах колко много ще ми се разсърди Джули, не ми даде сърце да откажа. Бях лудо влюбена в Зак, който представляваше идеалният ЕС във всяко отношение. Независимо че заради служебните си задължения понякога изчезваше в черна дупка за цяла седмица и не отвръщаше на телефонните ми позвънявания, когато се появяваше, ме умилостивяваше с покана за великолепна вечеря и отново ме очароваше.

Джули прие новината за годежа ми учудващо спокойно. Одобряваше Зак и признаваше, че е прекалено творчески настроен за нея. Изглежда не се притесняваше особено, задето първо аз съм се сдобила с ЕС, защото каза:

— Сватбата ти ще бъде генерална репетиция за мен. Ще се поуча от твоите грешки.

Можете да си представите реакцията на мама, когато й съобщих, че ще се омъжа за Зак. Първо заплаши, че ще умре от главоболие, а после настоя тържеството да се състои в замъка Суер, който се даваше под наем за подобни церемонии. Аз самата не бих избрала това място, но обзета от щастие, реших да оставя мама да постъпи както иска. Стратегията й за църквата, цветята, ордьоврите, тортата, разпределението на времето за церемонията и типа конфети (замразени и изсушени листа от рози, каквито има на пазара за цветя в Ковънт) бяха уточнени до последна подробност часове след като чу новината ми. Мама навярно е планирала сватбата ми откакто станах на шестнадесет, но все пак се примири, че ще се омъжа за американски фотограф вместо за британски граф.