Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 29

— Зак, искаш ли да потънеш в… екваториалната гора? — подвикнах аз предизвикателно от терасата.

Той разопаковаше багажа в спалнята.

— Зает съм.

— Ей, хайде — ухилих се. — Престани да си толкова скучен.

— А ти престани да си така ненаситна — отвърна той, без дори да се обърне.

— Скъпи, Стинг и Труди постоянно посещават екваториалната гора и никой не ги смята за ненаситни — обърнах му внимание аз.

Зак не каза нищо. Явно не разбра шегата. Винаги се смееше на закачките ми, но тази вечер се държеше странно. Помоли да го оставя на мира, за да прегледа електронната си поща в интернет. Ако питате мен, това беше чиста проба недооценяване на вълшебния четиристаен апартамент на „Шато“.

В един часа след полунощ Зак продължаваше да не дава признаци, че се готви да си легне. С враждебно изражение удряше трескаво по клавиатурата във всекидневната. Според мен дори още не бе видял разкриващата се гледка, а и доколкото ми е известно, мъжете просто не отказват секс с жена, точка. Най-после споделих мнението си по въпроса със Зак. Той откъсна поглед от екрана на лаптопа и ме изгледа доста раздразнено.

— Би ли ме оставила да продължа да работя? — тросна се.

Изведнъж се почувствах страшно виновна, задето цяла вечер всячески се стараех да привлека вниманието му, когато той бе така зает.

— Извинявай. Над какво работиш?

— Нова рекламна кампания. Ще платят много пари, но и напрежението не е малко.

— Чудесно, че имаш поръчка. Чия е кампанията?

— На „Лука Лука“. Настояват за съвършено нов подход.

— Адриана Ей участва ли?

— Да. Голяма досадница е. Може ли да продължа сега?

Зак се захвана отново с компютъра, а аз отидох в спалнята и се отпуснах тежко върху леглото. Чувствах се разочарована. Лежах и зяпах през прозорците. Изведнъж гледката ми се стори невзрачна и скучна. Подейства ми депресиращо. Все едно съм се събудила и съм попаднала в средата на потискащ филм.

Две вечери по-късно, изключително смутена, се обадих на Дафне. Как да й призная, че откакто пристигнахме, Зак почти не ми е казал дума? Съзнавах — под напрежение е, но що се отнася до пътуване до Бразилия и всичко останало, аз самата не бях напускала района на Северния полярен кръг нито веднъж, откакто пристигнахме в „Шато“. Приемам, че поръчката на „Л. Лука“ не е за подценяване, но Зак се държеше сякаш са го поканили да изрисува Сикстинската капела. Буквално не ме допускаше до себе си. При споменаването на „секс“ отвръщаше хладно: „Престани да ме тормозиш“ или нещо друго, но не по-малко обидно. Сетих се за случаите през последните няколко седмици, когато предлагах да правим секс, а той се извиняваше, че е уморен или го боли глава, или нещо друго също толкова досадно. Вярвах му, но се питах дали тайно няма желание да правим секс. Не се бе приближавал до Рио повече от половин месец. Никога не го бях виждала такъв. Не желаеше да участва в нищо. Предложих да се поразходим с кола до каньона Саут Топанга, за да отидем в любимия ми магазин „Скрити съкровища“ (непременно трябва да го посетите, кълна се — страхотен е!). Отказа и продължи да разработва идеите си за кампанията на „Лука Лука“, точно както правеше от четиридесет и осем часа насам.