Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 150

Мама махаше на Джули и мен от сенчестия ъгъл на шатрата в края на градината. Тържеството по случай рождения ден на татко беше в разгара си и олицетворяваше идеалната картина на провинциалния живот в Англия. Навсякъде по моравата гостите стояха на малки групички, отпиваха шампанско и видимо се забавляваха. В интерес на истината мама се беше справила страхотно. Имаше в изобилие дървени пейки, където да се сяда, а по масите — стъклени съдове, пълни с градински цветя. Около татко, облечен в любимия си раиран костюм, се тълпяха дългокраките дъщери тийнейджърки на приятелите му. Точно според предвижданията на мама слънцето печеше жарко все едно си в Палм Бийч. Ако не се чувствах така напрегната, мина ми през ума, страшно щях да се забавлявам.

Джули и аз взехме по чаша шампанско и тръгнахме към мама. Беше облечена във вече споменатия кремав костюм и с шапка в същия тон. (Както вероятно се досещате, мама не пропускаше случай да си сложи шапка.) Изглеждаше малко натруфена, но същото важеше за мен и за Джули. Повечето гостенки носеха сламени шапки и древни следобедни рокли, каквито обикновено обличат представителките на английското висше общество на градински партита.

— Господи — промълви Джули, докато пресичахме моравата, — тези хора не са ли чували за мода?

— Джули, англичанките смятат модата за нещо вулгарно — обясних.

— Колко тъжно — въздъхна тя и по лицето й се изписа трагично изражение.

— Скъпа, не си си сложила фон-дьо-тен — отбеляза мама.

— Не, мамо, защото е прекалено горещо.

— Джули, изглеждаш чудесно. Кой ти е правил тази великолепна рокля? — Преди Джули да отговори, мама погледна през рамото ми и възкликна: — Графиньо! — Напрегнах се. Предстоеше неловка среща. — Колко се радвам да ви видя. Шампанско?

Джули и аз се обърнахме. Видяхме Каролина да се приближава. Изглеждаше страхотно елегантна по типичния небрежен английски маниер. Носеше мъжки панталони, а на раменете й бе метнат индийски шал.

— Брук, моля те, наричай ме Каролина.

— Добре. Искаш ли шампанско, Каролина? — повтори мама сияеща.

— Здравейте, момичета — поздрави ни тя. — Със страхотни тоалети сте.

— Благодаря. И вие изглеждате прекрасно — отбеляза Джули.

— Джули, разкажи ни за сватбата си — помоли мама. — Кой ще ти прави роклята?

Въобще не успявах да се съсредоточа върху злободневните разговори. Къде беше Чарли?

— Ами всеки ден променям решението си, но в момента се колебая между Оскар де ла Рента, Валентино, Маккуин и Зак Посен. Ще реша в самия ден — обясни Джули.

— Някои от тях няма ли да останат разочаровани? — поинтересува се Каролина.

— Вероятно, но аз съм изключително глезена, страшно богата и невероятно красива, затова от мен се очаква подобно поведение — обясни със сладка усмивка Джули. Забелязала шокираното изражение на Каролина, добави: — Всичко е наред. Не ме съжалявайте. Харесвам се такава.

— Е, къде е момчето рожденик? — смени темата Каролина.

— Питър пуши с тийнейджърките — обясни мама. — А къде е твоето момченце? Надявам се всеки момент да се появи.

— Помоли да го извиня, Брук, и да предам колко съжалява, че не е в състояние да присъства днес, но сутринта му се наложи да се върне в Лос Анджелис.