Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 148

— Знаеш ли как бащата е успял да изчезне така тайнствено в Америка? — попита майка ми.

— Никога не са използвали титлата. Така каза Чарли — отвърнах.

— Титлите, скъпа. В множествено число. Дънлейн е семейното име, а титлите са граф на Суер и виконт Стратън. Като имаш толкова много имена и постоянно сменяш държавите, където живееш, никой всъщност не знае кой си точно. Не разбирам защо британците постоянно крият прекрасните си титли! Направо е престъпно. Между другото, утре семейство Финула ще доведат дъщеря си Агата. Тя е лесбийка, но всички трябва да се преструваме, че не го знаем.

Невъзможно бе да се спи тази нощ. Ами ако Джули наистина изглежда по-добре в рокля на Валентино, отколкото на Зак Посен, питах се аз, докато лежах будна в стаята за гости. Бях готова да мисля за всичко, само и само да забравя за вчерашната случка. В края на краищата — да, в момента Зак П. бе най-модният дизайнер в света, но едно момиче наистина ли иска да прилича на Клое Севинье в сватбения си ден. Кълна се — не заради безплатните дрехи, които щях да получа от Валентино, — изведнъж се почувствах длъжна да попреча на Джули да провали сватбения си ден, като се облече като индуска актриса.

— Джули — прошепнах, — спиш ли?

— Донякъде. Какво има?

— Защо не предпочетеш Валентино да ти направи роклята? Зак не ти ли се струва малко авангарден?

— Помолила съм много дизайнери да ми направят рокля. Опитвам се да ощастливя всички. Ще взема окончателното решение в деня на сватбата. Когато излизам, променям по милион пъти концепцията си как да се облека, затова искам да имам избор, когато се омъжвам.

— Не бива да постъпваш така.

— Напротив. Уха! Не мислиш ли, че имението на Чарли е фантастично? И колко антики само. Питам се дали някога ще ме покани да му погостувам, след като бях така жестока да излизам с Тод в Париж. Яко! Само как застъпвах срещите!

Очевидно Хенри вече бе повлиял на Джули. Досега никога не я терзаеха угризения, задето излиза с няколко мъже едновременно, а още по-малко го бе изразявала.

— Джули, разрешаваш ли да те попитам нещо?

— Разбира се.

— Чарли скъса ли с теб в Париж?

— Добре де — да. Изглежда го направи.

— А защо каза, че още сте заедно?

— Не ставай глупава. От историческа гледна точна никой никога не зарязва Джули Бергдорф. Не разбирам защо ти позволяваш на толкова мъже да те зарязват. Допускаш ли, че Чарли ще продаде някои от картините си? Онази в библиотеката много ми хареса. Ще изглежда доста по-добре в стаята ми в „Пиер“.

— По мои впечатления хората тук не продават семейните си реликви — споделих.

— Жалко. Всички са на мнение, че вие двамата сте лудо влюбени. При това той притежава великолепно имение и какво ли не. Двамата ще сте страшно сладки заедно.

Господи, Джули започваше да говори като майка ми.

— Джули, престани!

— Няма да е лошо да излизаш с него. Сега поне знаем, че разполага с достатъчно средства да си позволи шофьор. Страхотна находка е. Имай предвид, че след страхотното ти избухване днес следобед и неприличното ти държание към Чарли…

— Господи, много ли невъзпитано се държах?