Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 131

— Как можа? — извика Джули бясна. — Никога — абсолютно никога — няма да ти проговоря отново. Нито ще ти давам назаем диамантите си.

Изправи се, стовари шумно салфетката върху масата, театрално си пое дълбоко въздух и заяви:

— Сали, Аманда, Лейла, Кимбърли, тръгвам си.

Докато Джули се отправяше към изхода, и четирите момичета се изправиха и напуснаха масата. Глъчката в помещението затихна. Всички погледи бяха приковани в Джули.

Когато стигна до вратата, тя се извърна, погледна право към мен и каза:

— Между другото, настоявам да ми върнеш сакото и панталона от „Версаче“.

Стори ми се странно, защото от самото начало костюмът всъщност беше мой, но Джули толкова го харесваше, че не прекъснато го взимаше от мен. Току-що си го бях получила обратно. О, защо Чарли се оказа толкова непочтен? А и аз как можах да се държа като глупачка? От друга страна, като имах предвид мъжете, на които попадах напоследък, не биваше да се изненадвам.

— Ще отида до… тоалетната — промълвих, без да се обръщам към някого конкретно и станах от масата.

Излизайки от трапезарията, чух как се извисява кресчендо от дамски гласове. Джули се оказа права: сега, когато избухна скандал, купонът стана много по-интересен.

Щом излязох от сградата, се обадих на Чарли в „Мърсър“.

— Чарли — извиках, когато той вдигна, — защо ме излъга? Защо каза, че си скъсал с Джули, а всъщност не си? Как можа?!

— Ей, успокой се. Наистина скъсах с Джули — засмя се той.

Защо всичко постоянно му се струваше така смешно? Явно не беше наред.

— Какво говориш? Джули твърди, че не сте скъсали.

Бях бясна на Чарли и още по-бясна на moi.

— Да ти обясня ли точно какво се случи? — попита Чарли.

— Да.

— В Париж споделих с Джули, че според мен не си пасваме особено и Тод е много по-подходящ за нея. Предложих й да останем приятели. Тя обаче отвърна: „Не, не мога да го приема“. Май намекваше, че за нищо на света няма да допусне да се оттегля, или нещо подобно. Подчертах, че не може да ме спре да се отдръпна, а тя остро възрази. Не го приех на сериозно. Реакцията й ми се стори странна.

Подобен сценарий звучеше напълно правдоподобно. Ако някой къса с Джули, това е самата Джули. Не се сещам някой някога да е успял да я зареже. Не си струва напразните усилия. Джули е страшно решителна, захване ли се с нещо. Дори Чарли да е скъсал с нея, тя не би го признала нито пред себе си, нито пред друг. В съзнанието на Джули Чарли продължаваше да е нейно гадже, макар той да не гледаше на нея като на свое гадже. Така става щом винаги получаваш желаното, какъвто е случаят с Джули: ако не го получиш, просто си представяш, че си го получил, и то се превръща в действителност. Приемах версията на Чарли за по-вероятна, но всъщност не беше важно дали двамата са скъсали или не. Според Джули бях нарушила Заповед № 2, което е непростимо.

— Заплаши ме никога вече да не ми проговори.

— Ще й мине. Не разбирам защо си й казала. Тя ми звънна преди това и аз не споменах нищо — увери ме Чарли.

— Досети се. Имала съм изтощен вид.

— Искаш ли да вечеряме заедно? — предложи Чарли. — Ще бъде приятно да се поопознаем по-добре. Досега съм те виждал само в екстремни ситуации.