Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 125

Ще ви призная нещо, но под пълна тайна. Надявах се, като попадна на истински шикозно място, с рум сървис и удобни дивани с възглавнички, да се почувствам щастлива. А излизаше, че не е така. Щом човек е окаян, той си остава окаян, независимо от ръчно тъканите чаршафи. Именно затова виждате всички онези снимки, направени от папараци на знаменитости, които излизат от фантастични жилищни блокове с вид на хора, готови да извършат самоубийство. Факт е, че когато си зле, няма значение колко белинита си погълнал или колко рокли притежаваш. Джинсите „Клое“ и пилингите с „Алфа-Бета“ не прогонват неприятните неща. Налага ти се да живееш с гадостите завинаги, както става с Лайза Минели.

Вероятно бяха минали няколко минути, откакто се впуснах да плача неутешимо, когато чух изщракването на съседната врата. Загледах с ужас как вратата на 606-а започва да се отваря. Господи — беше два след полунощ. Бях обезпокоила някого или прекъснала великолепен секс и никога повече нямаше да ми разрешат да припаря насам. Вратата се отвори около педя и спря. Вътре беше тъмно и не виждах нищо. Сънен глас промърмори:

— Можете ли да пазите тишина? Опитвам се да поспя.

— Извинете — прошепнах. — Имаше малък инцидент, но нещата ще се оправят.

После се случи нещо странно. Иззад вратата се чу кикот.

— Момент. Ей сега ще дойда — каза гласът. Обзе ме неприятно чувство: гласът ми се стори странно познат. Страшно приличаше на Чарли Дънлейн; не, не можеше да бъде. Нямаше начин. Чух изшумоляване, светна лампа и се подаде глава. Олеле! Точно както подозирах — оказа се той. Не можеше да ми се случва и това!

— Сълзи ли забелязвам? — попита.

Косата му беше разрошена, а той премигваше на светлината. Изглеждаше сънен, но и развеселен, беше облечен в бяла хавлия и меки хотелски чехли. Всъщност имаше страшно привлекателен вид, но всеки го има, когато е само по хавлия. Макар да се чувствах смутена, понеже той се появи като рицар в бяла хавлия, изпитах и известно облекчение, че е Чарли, а не някоя случайна рап звезда. Освен това разполагаше със стая и не се съмнявах, че ще измисли начин как да се озова в моята.

— Не!

Хлъцнах и бързо си избърсах очите и носа.

— Какво става? — попита Чарли.

— Чакам охраната да ме пусне да си вляза в стаята — обясних аз.

— Защо? Защо не си си вкъщи?

— А ти защо не си? — сопнах се.

— За няколко дни имам работа тук. Но ти живееш в този град. Защо си отседнала в хотел?

— Някой е нахълтвал в апартамента ми. Изплаших се и не исках да прекарам нощта там, а не мога да отворя вратата на проклетата стая тук.

— Искаш ли да влезеш? — попита Чарли загледан в сломената ми фигура.

Освен ако не греша дълбоко, готова съм да се закълна, че Чарли имаше онзи особен поглед.

Кръвната ми захар се смъкна поне с един километър — буквално — точно както стана, когато видях Чарли на летището в Ница. И после усетих нещо още по-странно: не знам точно как или защо, но ми се стори, че и аз добивам същия особен поглед. И мисля, че той го забеляза. И изведнъж — не знам откъде — придобих вид на човек, който казва: „Имаш ли презервативи, защото веднага искам да отида с теб в Бразилия и къде ли още не“. (И щях да го направя, независимо дали има презервативи или не, защото не можех да се въздържа. Но не казвайте на никого, че съм си признала, иначе ще започнат да ми опяват за разпространявани по полов път болести.) Веднага след това ме обзеха угризения: Господи, не бива да мисля за това, понеже той е гаджето на най-добрата ми приятелка, което обаче прави нещата само по-изкусителни. Ако никога не сте изпитвали някое от тези чувства, горещо ви ги препоръчвам. Всъщност всяко момиче трябва да прекара една нощ, за която знае, че ще съжалява. Винаги е страшно хубаво, докато не те обхване чувството за вина.