Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 119

— Би ли искал да седнеш на моята маса на галавечерята другата седмица в чест на Американския балетен театър? — попита Гуендолин.

— Съжалявам, но вече ангажирах Хенри — намеси се Синтия. — За моята маса, която е и по-напред.

— Може ли да продължим? — подхвърли Хенри и отново заби нос в книгата.

Дийн, подобно на повечето морски вълци, на които им се бе налагало да прибягват до канибализъм, започна да отстранява най-видните белези за човешки произход на трупа. Премахна главата, ръцете, краката…

В единия край на масата се чу силно тупване. Шели беше припаднала. Не ни шокира кой знае колко, защото постоянно изобретяваше нетрадиционни начини да привлече вниманието върху себе си.

— Господи! — възкликна Лара. — Някой да звънне на 911.

Хенри бързо застана до жертвата. Нежно я потупа по бузите и тя започна да се съвзема.

— Повдига ми се — обяви Гуендолин, като си вееше енергично с ветрило. — Нека да пуснем да влезе малко въздух.

— Защо всички вкупом не отидем в болницата? — попита Джаз. — Чувала съм, че там има страшно сладки лекари.

Изведнъж в салона не остана момиче, което да не страда от някаква форма на пристъп на паника или стомашно неразположение. Литературният кръжок на Джули се превърна в пълен хаос. Настъпи истинска лудница; за малко да не забележа, че мобилният ми телефон звъни. Грабнах го.

— Ало?

— Обажда се Мириам Ковингтън. Лична секретарка съм на Гретхен Салъп-Сакстън. Свързвам ви с госпожа Сакстън.

Нямах време да прекъсна, защото в следващия миг се обади госпожа Сакстън. Звучеше строго и хладно.

— Здравейте. Аз съм Гретхен Салъп-Сакстън. Виждате се със съпруга ми — обяви тя.

— Между нас няма нищо…

— Нима? Представям си. Чух, че тази седмица Патрик е доста увлечен по теб. Искам просто да знаеш: всяка вечер той излиза с различна актриса, светска дама или манекенка. Тези срещи са без никакво значение за него. Дочух също, че си на лов за съпруг. Искам да уточня едно: Патрик никога няма да е ничий съпруг, освен мой. — Последва пауза, сякаш госпожа Сакстън зареждаше оръжието си с нови муниции. После продължи: — Началничката ти е много близка моя приятелка. Постоянно ми гостува в къщата ми в Билбрук. Често обсъждаме кадрови промени в редакцията й. Места като твоето са изключително примамливи, нали?

Доста мъдър ход от страна на госпожа Сакстън: редакторката ми е алергична към нюйоркски момичета, излизащи с мъже, за които знаят, че са женени. Не търпи такива момичета в редакцията. С други думи, госпожа Сакстън бе заложила сухопътна мина.

— Госпожо Сакстън, ужасно се извинявам за недоразумението — промълвих аз. — С Патрик сме само познати. Това е всичко. Честна дума. Моля ви не казвайте нищо на редакторката ми.

— Стой настрана от него — нареди тя студено и затвори.