Читать «Злополучията на змията изкусителка» онлайн - страница 12

— Безнадеждно заплетена работа! — промълви Господ.

— И невъзможна от логическа гледна точка, както ти казах… Но тя не се изчерпва дотук.

— Та какво по-лошо може да има?

— И още как! Сънят ми показа много по-далечно бъдеще. Тъй като положението ще бъде немислимо, доказах ти защо, сигурно ще се вземат мерки, за да се предотврати.

— От кого?

— От тях самите и с твоята дължима подкрепа. Не забравяй, че ще са напреднали повече от другите и ще са открили енергийни източници, с които да предприемат завладяването на космоса, понеже то все повече ще се налага като жизнена необходимост. Тогава ще станем свидетели на поредица от разселвания на невинни безсмъртни по обитаемите и следователно обитавани планети на Вселената, ала всяка поредна експедиция само временно ще облекчава положението… Сега обаче помисли какво ще стане на обсебените планети, чиито жители са смъртни, след като са съгрешили.

— Ясно, ще бъдат изтребени — промълви Господ.

— Непременно. Бързото размножаване по тези нови земи ще доведе до недостиг на природни източници. Туземците ще трябва да изчезнат. Не ще могат да се отбраняват с нищо, дори да притежават страшни оръжия.

Между другото, ти самият ще одобриш начинанието и ще помогнеш, за да осигуриш прехраната и щастието на невинните безсмъртни.

— В известна степен — забеляза Господ, след като размисли — тази картина отговаря на моите представи за справедливост: грешниците — наказани, невинните — възнаградени.

— Съвместима е и с моята логика, така че възражения по въпроса няма. Но когато всички други създадени от теб човешки същества бъдат унищожени, защото невинните безсмъртни ще плъзнат навсякъде, в твоята Вселена ще останат единствено те. Невинността обаче ще продължава да се плоди и да подкопава устоите на планетите, както проказата разяжда плътта. И — с това свършвам — ти отново ще бъдеш изправен пред същия проблем, който най-красноречиво ти доказах, че е неразрешим, и пак ще се озовеш в положение, което ще се окаже още по-невъзможно в космически мащаб, ако изобщо съществуват степени на невъзможност.

— И всичко това заради някаква глупачка, която отказва да изяде един плод!

— Така е и аз не мога нищо да сторя. Остава само един лек: да се поддаде на изкушението. Все към това ще се връщаме. Демонът опита толкова пъти. След него и аз се провалих. Настоявам сега ти лично да се заемеш.

— Казах ти, че не съм в състояние да играя ролята на изкусител.

— Тогава прибегни до сила. Тя трябва да съгреши.

Нали си всемогъщ! Двама яки архангели да хванат тази жена с магарешки инат, да отворят устата и и да я заставят да хапне от плода. Струва ми се, че е лесно.

— Може да ти изглежда лесно, но ще е безполезно.

Веднъж и ти да допуснеш груба логическа грешка. Забравяш условието за свободната воля.

— Прав си — съгласи се засегнат компютърът. — Свободата на избора е задължителна, признавам, че е недопустимо прилагането на сила.

— Няма спасение — изпъшка Господ.