Читать «Сърцето и Галактиката» онлайн - страница 2

Пиер Бул

— Дух, тук ли си? — попита не особено убедително Молтън.

Въпросът щеше да повтори и Додж, вече вбесен от безмълвието и неподвижността на масичката, когато тримата неочаквано подскочиха. Вратата се отвори с трясък и Олга нахлу като вихър. Задъхана, с пламнали страни и разпилени коси (бе изминала тичешком разстоянието от залата за прослушване дотук), тя отвори уста, но звук не излезе. Минаха секунди, докато, обръщайки се към Додж, който освен астроном беше и директор на обсерваторията, изрече с неузнаваем от вълнение глас:

— Има сигнал!

Действително, бяха изминали почти десет години, откакто обсерваторията „Космос“ заработи върху невидимата страна на Луната. Задачата й беше особена, но не представляваше новост за света. Още през 1959 година, с привеждането в изпълнение на проекта ОЗМА (сега го наричаха ОЗМА-1), в обсерваторията Грийн Банк бе открита ерата на този род наблюдения за прослушване на космическото пространство, което практически означава да се насочи огромен радиотелескоп към звезда, предполагаем център на планетна система, да се отсее невероятната смесица от радиовълни, с надеждата да се улови сигнал от неприроден произход, толкова необичаен, че да бъде приписан на съзнателно същество.

Първият проект ОЗМА бе твърде ограничен и по време, и по пространство. Наблюденията продължиха не повече от сто и петдесет часа, след което, поради липса на положителни резултати и поради необходимостта да се предостави телескопът за изпълнението на други, смятани от повечето хора на науката по-важни задачи, опитът бе преустановен. По отношение на пространството той бе насочен към сравнително близки до нашето слънце звезди, за чиито планети се предполага, че имат физически условия, подобни на земните, т. е. благоприятствуващи появата на живот. Техническата надеждност също не бе задоволителна. С двадесет и осем метровата антена и използуваната енергия не можеше да се улавят сигнали, изпращани от далечни звезди; а и обсерваторията Грийн Банк, макар обградена от планини, не бе предпазена от смущения, предизвикани от земни източници.

Ето защо през 1970 година група учени от различни националности, но всички с големи звания (ала според мълвата и с намалени творчески възможности вследствие хроническата преумора), предложи да се заеме повторно с проекта, но с помощни средства и с обсерватория върху невидимата част на Луната, която представлява сигурна преграда за идващите от нашата планета радиовълни. Доводите за съществуването на други обитавани светове, значението на влизането във връзка с вероятно много по-развита цивилизация, самата идея за международно сътрудничество в научната област, всичко това се оказа достатъчно убедително за отделните правителства и те отпуснаха големи суми за осъществяването на проекта ОЗМА-2. Така се пристъпи към работа с най-нова техника и с внушителна финансова помощ, което караше да се топят от завист скептично настроените учени.

Основният уред в обсерваторията бе гигантски радиотелескоп с хилядометров диаметър, чиято полусфера се вместваше в един естествен лунен кратер и денонощно изследваше звездното пространство. Допълнителното съоръжение също бе на голяма висота: селектори, аудио-визуални устройства за запис, лаборатории, обзаведени с най-съвременна апаратура, компютри, обработващи най-сложни програми. Необходимата енергия се доставяше от атомна централа. Така в „Космос“ доброволно се затвориха двадесет и четирима учени, подпомагани от голям брой висококвалифицирани специалисти. И тъй като не бе определен срок за изследванията, те всички, окрилени, решиха да работят, докато получат желания резултат. Никой не се съмняваше, че с такова техническо обзавеждане и с участието на някои от най-големите умове на века всяко съобщение, долетяло от междузвездните далечини, ще бъде веднага уловено и разчетено. Ала, уви, в обсерваторията не се получаваха никакви сигнали.