Читать «Сърцето и Галактиката» онлайн - страница 14

— По дяволите! — избухна той. — Вече знаем това… Но не довърши изречението пред укорителните погледи на другарите си. И те бяха разбрали или просто бяха отгатнали. Ритъмът на тази идеща от космоса музика започваше да им звучи познато. Слушаха я с богомолско усърдие, сякаш смисълът й щеше да просветне от такта. Дори Ърквин, строгият математик, усети как се свива сърцето му. Трябваше да си признае, че има нещо покъртително в упоритото, повтаряно на равни промеждутъци звездно послание. То бе несъмнено истинското СЪОБЩЕНИЕ, носител на трансцендентно съдържание, толкова важно, така вълнуващо, че авторите му не се бяха поколебали да пожертвуват неизчислимо количество енергия и труд. Може би в него се разкриваше една от великите загадки на Вселената? Или се поставяше въпрос на живот и смърт за всички живи същества в космоса, въпрос, изпратен, посредством електромагнитните вълни преди четиридесет хиляди години?

Така започна много нашумялата случка от историята на проекта ОЗМА-2, обещаваща да се превърне в блестящо потвърждение на прозорливата интуиция, отстоявана от неколцина учени и разпалила страстите в продължение на две години.

От една страна, Ърквин излезе прав, като предвиди, че уроците по двоичен език ще стават все по-трудни, а от друга, предаванията не бяха равномерно възобновявани. Прекъсваха за седмици, за цели месеци, което се обясняваше с астрономически явления, предизвикани от движението на изпращащата сигнали планета около нейното слънце.

Много бързо, още щом се премина от отделни названия към по-заплетени словосъчетания, двоичният речник непреодолимо се усложни. Макар да се трудеше по двадесет часа на денонощие и колегите да му помагаха, Ърквин не можеше да се справи с безбройните тълкувания на всяко последвало съобщение. Обитателите на обсерваторията се видяха принудени да приемат съдействието на други специалисти, и то с голямо съжаление, понеже гледаха на тази задача едва ли не като на лично притежание.

Впрочем бе невъзможно работата да се ограничи сред тесен кръг посветени. Веднага щом узна за случилото се, планетата се разбуни и всяко новополучено съобщение се разпространяваше от единия до другия й край. Организираха се изследвания в световен мащаб, правителствата отпуснаха значителни средства, установи се дух на сътрудничество, не по-малко невероятен от самото произшествие.

На Земята стана чудо, предизвикано от космическото знамение: кипежът, отприщен пред прага на една доскоро немислима ера, бе така неудържим и толкова всеобщ, че не само учените забравиха за старите си препирни, но и нациите последваха примера им. Някогашната идея за световна федерация, плахо подхвърлена навремето от неколцина мечтатели и мигом удавена в злостни подигравки, бе на път да се осъществи. Тайнственото послание, изпратено преди четиридесет хиляди години от един далечен свят, положи основите на всеобщото обединяване. Психическото сътресение бе такова, че две седмици след получаването на първите сигнали правителствата на няколкото все още воюващи страни се събраха и решиха да прекратят конфликта, което бе посрещнато с всеобщо одобрение дори и от най-разпалените войнолюбци.