Читать «Сърцето и Галактиката» онлайн - страница 12

— Разбирам, малкият кръг отдолу е планета от същата звездна система.

— Съвсем видно е… То тогава, Додж, ако се върнем към първия ред, към тази малка единица, която ви смущава, ще трябва да заключим, че тя не изразява нищото, напротив.

— Сетих се! — викна Олга. — Вселената.

— Та какво друго! Вселената, която включва Галактиката, тя на свой ред е съставена от звездни системи, а в тях се намират планетите. Това велико цяло, този космос, те могат да го представят само следвайки степенуването, като му дават име на двоичен език. От ясно по-ясно!

— Интересно е от психологическа гледна точка — забеляза Молтън. — Те започват от най-обширното, от най-общото и му поставят знака 1.

— Ърквин, къде е първото съобщение? — неочаквано попита Додж. — Защо ми се струва, че…

— Аз пък съм сигурен — заяви математикът. — Знам го наизуст. Ето го. Можете да проверите. Група 11, т.е. Галактиката, се намира на трето място, на седемнадесети ред.

Една дума от посланието бе разчетена. Всички се смълчаха, поразени от постижението си.

— За другите думи ще се наложи да чакаме нови съобщения: следващите уроци.

— Значи не се съмнявате, че ще продължат. Отговорът дойде с пращенето на микрофоните. На четиридесет хиляди светлинни години от Луната тайнствените същества методично продължаваха да ги посвещават. Слушаха сигналите в благоговейно мълчание. Но когато Олга донесе записа, Ърквин установи само с един поглед, че е точно повторение на първото съобщение.

— Очаквах го — заяви той, след като сравни двата свитъка. — Това е посланието, Додж, истинското послание, което те искат на всяка цена да стигне до нас. Другите включвания са предназначени да ни помогнат да го разберем. За тях това е документ с огромна стойност. Ако не се лъжа, ще го повтарят след всеки пореден урок.

Изглежда, имаше право. След два часа — такъв промеждутък от време се очертаваше между предаванията — съобщение N3 се оказа вторият урок. Той предизвика почти толкова силно вълнение, колкото и разчитането на думата „галактика“. След като го обработи, Ърквин разгъна листа пред смаяните погледи на другарите си (вж. стр. 179)

Всеки, без да е голям учен, щеше да разпознае първите три изображения. Те прекалено много напомняха човешка фигура, за да има някакво колебание. Явно, показваха съществата, обитаващи планетата, от която идваха сигналите: мъжко, женско и малко, създадено от първите две. Очертанията подсказваха яко телосложение, което не изненада никого. Живеещите на планета с голямо привличане, припомни Додж, имат почти неизбежно подобна телесна форма. Впрочем предположенията отиваха понякога и до по-крайни представи. Но пълното съвпадение, за да не кажем пълната прилика с човешкото тяло, с неговите крайници и органи, стъписа хората от обсерваторията много повече от каквито и да е уродства.

— Мъжът е 11101 — започна да обяснява Ърквин, след като бързо разучи цифровите обозначения, разположени срещу всяка рисунка. — Да, пак техният метод на подреждане: мъжът е част от звездната система — корен 111. Нулата навярно представлява промяна във вида. Значи не става въпрос за нежива материя.