Читать «Навън към себе си» онлайн - страница 228

— Няма нищо — свивам рамене.

Не съм съсипан. Не съм бесен. Не съм в настроение да се заяждам с литературния агент на Едит, защото онези, които владеят изкуството на войната, побеждават вражеската армия без битка (Сун Цзъ, III, 10). Достатъчно е от време на време да ме поглежда и ще бъда доволен като пустинно растение, попило капка вода. Ако една жена не те остави да хвърлиш топа, можеш да излезеш от дома си и да се търкаляш по земята от радост (анонимен автор).

Не ядох, но изпих две-три чаши. Някои от жените, които не ме познаваха и ме смятаха за ерген — повечето от тях предпочитаха да не си създават неприятности, — идваха да видят отблизо за какво по-точно става въпрос и ме принуждаваха да си размърдам мозъка, докато ми говореха за щяло и нещяло. Питам се докъде ли може да стигне човешко то безочие. И не само по отношение на секса. Жалко, че досега на никого не е хрумнало да осчетоводява лошите постъпки, които човек не извършва.

Каня се да си тръгвам и Хайсенбютел ме хваща за лакътя, за да ме изпрати до вратата. Възползва се от това, че сме сами и свива вежди.

— Хайде, приятелю, сега е моментът да реагирате!

— Бъдете така добър да ме пуснете.

Пуска ме, но вече е набрал обороти.

— Я стига! Вземете се в ръце, по дяволите!

— Вижте… Имате ли нещо против да не засягаме тази тема?

— Опитвам се просто да ви помогна, Анри-Джон.

— По-добре не се опитвайте. И докато не съм забравил, ако видите съдията Колинс, предайте му същото.

— Слушайте, момчето ми, не бъдете толкова неблагодарен! Огледайте се. „Сен Венсан“ живее благодарение на половината от тук присъстващите. Сред тях са най-щедрите дарители, най-влиятелните родители на ученици от нашия колеж. И вие сте единственият преподавател, когото поканих на това соаре… от приятелски чувства към вас и жена ви. Нека за миг забравим онова, което не одобрявам от чисто човешка гледна точка, но дайте си сметка в какво положение ме поставяте като директор на училището. Не ме принуждавайте да взема мерки, от които ще пострадате не само вие, но и аз.

Разсмях се.

— Не приемайте думите ми несериозно — добави той.

Ръката ми се стрелна като змия и се вкопчи в бицепса му.

Беше мек като преварен кренвирш. И собственият ми глас долетя до слуха ми сякаш отдалеч.

— Да си останем приятели, драги. Чуйте добре какво ще ви кажа. Не знам колко сте тези, които действате зад гърба ми, и не съм в състояние да се преборя с всички ви. Мълчете и ме слушайте! Сега пък аз се опитвам да ви помогна. Може и да се огъна под числеността ви, както казах, ала не и преди да ви видя сметката, на вас и на Колинс!

— Но… Но вие сте луд!

— Усмихнете се, гледат ни.

— За Бога, откъде ви хрумна…

— Не знам. Може и да греша. Но не се опитвайте да оказвате какъвто и да било натиск върху мен, защото ще превърна живота ви в ад! Само косъм да докоснете от главата на Едит и ще ви удавя в собствената ви кръв! Как да се изразя… Не се опитвайте да влезете в схватка с мен, защото още сега ще ви изкормя!