Читать «Белоруска народна приказка (Белоруска народна приказка)» онлайн - страница 3

— А ти по своя воля или по неволя още стоиш тука? — попитал я Юрий.

— Ами! Как тъй по своя воля!? Ще слугувам на дяволицата, ще робувам, докато някой ме обикне и ме отведе оттук. Тъй ми рече веднъж моята пани-господарка.

— Ако се съгласиш, аз ще те отведа и с радост ще се оженя за тебе — рекъл нашият юнак. — Защото ти си не само хубава, ами както виждам, и добра, и умна.

Започнали те да се сговарят какво ще бъде, как ще бъде. Дълго си говорили. На мръкване момата рекла:

— Легни сега да спиш и остави работата на мене!

Заспал Юрий сън дълбок. А среднощ девойката излязла на прага, плеснала три пъти с ръце и мигом долетели при нея най-различни чудовища:

— Добър вечер, млада господарке! Защо ни викаш — на приказка или за работа?

— За работа ви викам. Да изсечете боровата гора на хана, да изчистите мястото, да го изорете и засеете с жито. Тая нощ житото ла узрее, да го овършеете и смелете, а от брашното баница да разточите, утре призори да ми я донесете!

Втурнали се чудовищата, закипяла работа: едни секат, други бранят, трети орат… Дордето слънцето изгрее — всичко било готово.

— Ето ти баницата, млада господарке!

Поела момата баницата и рекла на своите прислужници:

— А сега всеки да си иде, откъдето е дошъл!

И чудовищата в един миг изчезнали.

Събудил се Юрий, отива с баницата при дявола:

— Моля, пане-господарю, заповядай — яж!

— Браво, Юрий — казал дяволът, ама не бил доволен. — Едната заръка добре свърши. Ще ти дам още две. Ако и тях свършиш, ще те пусна да си вървиш, ако ли не — с меча по врата! Хайде сега иди, почивай три дни, а на четвъртия ела да видим за какво те бива!

А дяволицата кърши кривите си пръсти, клати глава и въздиша:

— Ох, нещо ми казва, че добро няма да видим от този юнак. По-добре пусии го да си върви, откъдето е дошъл!

Ала мъжът и се засмял и махнал с ръка, не я послушал.

На четвъртия ден отишъл Юрий при дявола, а той му нарежда:

— На оня най-висок връх, хей-таме, да ми построиш за една нощ дворец, по-хубав от сегашния ми! В него да има толкова стаи, колкото са дните в годината; потонът да е от мрамор — син като чисто небе, а по него да плуват ясно слънце и светъл месец и звездици да трепкат; покрива да настелеш с макове и във всяко маково зрънце да вбиеш по три златни гвоздейчета! Около двореца да тече река и през нея мост да прехвърлиш, застлан със златни и сребърни плочки; през моста да опънеш дъга, двата и края във водата да опират. С една дума: да построиш такъв дворец, че да не ме е срам гости да посрещам в него! А сега върви и не се потривай!

Отишъл Юрий при момата и й разправил какво му е заръчал дяволът.

— Легни и спи — всичко ще се нареди! — рекла му тя.

Среднощ, когато всички заспали, повикала момата помощниците си и им заповядала какво да правят.

Втурнали се чудовищата към върха, работата закипяла: кой камъни дяла, кой стени вдига, кай покрив покрива…

Когато се разденило, отишли при момата:

— Всичко е готово, както ти заръча, млада господарке!

Събудил се Юрий и чудом се чуди: виши се до възбог светъл дворец, опасан с река, а над моста дъга многоцветна гори. Отишъл в двореца — едва не ослепял: на самия потон ясно слънце грее, светъл месец блести, звездици трепкат, трепкат.