Читать «Белоруска народна приказка (Белоруска народна приказка)» онлайн - страница 2

Изслушала го бабата и му рекла:

— Добре, че се отби при мене, синко. Иди първом ми донеси водица и дръвца да опека една питка. Пък като се нахраним, ще те упътя, а то иначе няма скоро да отидеш при проклетия бесовец.

Донесъл момъкът вода и дърва, опекла бабата прясна питка, нахранила го и му разправила накъде да върви. А накрай добавила:

— Пък като идеш при нечестивия — да го порази гръм от небето! — намери една руса мома с черни очи. Тя ми е щерка. Дяволицата ми я открадна да и шета там и прислужва. Умна е и много дяволщина вече е научила, та може да ти бъде от голяма полза.

Сбогувал се Юрий с бабата и си продължил пътя. Ходил, ходил, половината свят избродил. Изкачил се на една стръмна планина, а там — голям дворец, ограден с висок-висок зид. Похлопал той на портата. Излезнал стопанинът: черен, грозен, страшен, ама целият облечен в злато и коприна. Той бил дяволът.

— Какво искаш, юначе? — пита бесовецът.

— Търся моя пан-господар. Баща ми ме е врекъл нему, още като съм се родил.

— Аз съм твоят пан-господар! Канех се вече да пратя бързоходец за тебе, защото ти порасна и време беше да те взема. Добре, че дойде.

— Кажи ми, светли пане, имаш ли запис от баща ми?

— Имам, имам! На брезова кора с кръв е написан. Ако вярно ми служиш, ще ти върна записа и ще те пусна да си вървиш. Ако не ми угодиш — жив ще те одера, тъй да знаеш! Хайде сега иди си почини, че работа те чака!

А пък жената на дявола въздиша:

— Ох, мъжо. Не ми харесва този юнак. Ще ти стори някоя пакост, да се каеш. По-добре изпъди го още сега.

Дяволът се засмял и й отвърнал:

— Никаква пакост той не може да ми стори. А аз ще му взема душата.

В това време Юрий скитал из широкия двор — търсел ратайкинята, за която бабичката му беше казала. Ходил насам-нататък, най-сетне в дъното на задния двор видял една колибка, а на прага седи руса девойка с черни очи, такава хубава, че нито с перо се изписва, нито с четка се изографисва.

— Ти ли си ратайкинята на пани-господарката? — пита я Юрий.

— Аз съм, юначе! По своя воля или по неволя идваш?

— По неволя, девойко — и момъкът и разправил всичко. — А много здраве ти праща майка ти.

Юрий допаднал на ратайкинята, че нали бил много хубав и юначен, та тя му рекла:

— Не бой се! Аз ще ти помогна да се отървеш от нечестивеца. Легни сега да починеш, че идеш отдалеко, пък утре кой знае каква ли работа ще ти измисли нашият пан-господар.

На другия ден отишъл Юрий при дявола и го попитал:

— Пане-господарю какво да работя?

— Ето какво: тая нощ да изсечеш хе оная борова гора да почистиш мястото, земята да изореш и засееш с жито. До изгрев слънце житото да узрее, да го овършееш и смелиш, а от брашното баница да ми завъртиш, та като се събудя, да ми я донесеш за закуска. Ха сега върви и си гледай работата!

Тръгна, Юрий по двора с наведена глава — не знае що да прави. Отишъл при ратайкинята, а тя го пита:

— Защо си такъв жален-печален?

— Тъй и тъй ми нареди нашият пан-господар — разправил и момъкът. Пък аз всякаква работа съм вършил, ама за такава не съм и чувал. Отиде ми главичката…

— Не тъжи! Всичко ще се нареди — утешила го тя.