Читать «Белоруска народна приказка (Белоруска народна приказка)» онлайн - страница 5

А Юрий разправил всичко на момата и записа показал:

— Сега нали и ти ще дойдеш да те отведа дома?

Мамата клати тъжовно глава:

— Не е такъв нашият пан-господар, че да те пусне жив от ръцете си. Не бива ла дочакаме утрото. Още нощес трябва да бягаме, иначе нечестивецът и двама ни ще погуби.

Стегнали се посред нощ за път. Момата се изплюла в елин ъгъл на колибата, залостили здраво вратата и тръгнали да бягат.

На заранта дяволът изпрати; един от слугите си да доведе Юрий. Тропа на прозорчето.

— Ставай, че панът-господарят заповяда да идеш при него!

— Ей сегинка ще стана — отвръща плюнката.

Отишъл си слугата. На пладне дяволът пак го праща.

— Хайде, идвай, че господарят се сърди!

— Ида, ида, обличам се — отвръща плюнката.

Привечер слугата за трети път идва, хлопа и вика:

— Мия се — отвръща плюнката.

Ядосал се дяволът. Праща няколко слуги да вържат момъка и да го доведат. Хлопат, тропат слугите — никои се не обажда, защото плюнката вече била изсъхнала. Строшили вратата — колибата празна. Казали на дявола. Пък той като се разбесувал, разлудувал, удря си главата о стенат скубе си брадата.

А на пани-господарката пяна хвърчи от устата:

— Избягал, че и ратайкинята ми отвел. Скоро потеря да го стигне! Него да посекат, а нея тук да доведат, че тя ми трябва: такава изкусна работничка никъде не ще намеря!

Метнали се слугите на яки коне, втурнали се подир бегълците. А пък те бягат, колкото силите им държат. По едно време момата рекла:

— Я си сложи ухото на земята да чуеш шуми ли гората, ечи ли пътят?

Турил Юрий ухо на земята, заслушал се и рекъл:

— Ей, силно шуми гората, високо ечи пътят.

— Проклетият пан е пратил потеря по нас. Те скоро ще ни настигнат. Затова аз ще се превърна в стадо овце, а тебе — в стар овчар. Щом слугите те попитат дали си ни видял, ти им кажи: „Видях един момък и една мома да минават оттук, когато бях млад.

Тогава имах само две овчици, а сега съм вече старец, вижте колко много овце паса.“

Извадила момата из пазвата си една шарена кърпичка, размахала я и се превърнала в стадо овце, а Юрий сторила стар овчар. Ето че подир малко и слугите на дявола довтасали.

— Ей, старче! — викат те. — Видя ли оттука да минават момък и мома?

— Видях, как да не видях.

— Кога?

— Когато бях още момче и пасях само две овце, а сега съм вече стар, ама вижте колко овце имам!

„Охо, тук има хиляди овце. Отдавна е било значи. Не можем ги догони“ — рекли слугите и обърнали назад конете. А двамата млади си продължили пътя.

Върнали се потераджиите и казват на дявола:

Никого не видяхме, пан-господарю, освен един старец, който пасеше овце.

— Ех, глупци с глупци! — викнала дяволицата. — Та те са били. Трябваше овчаря да убиете, а овцете да подберете и при мене да ги доведете. Мятайте се пак на конете! Овчаря посечете, а овцете доведете!

Препуснали слугите назад да догонят бегълците. А Юрий и момата вече половината път изминали. Бягат, бягат… По едно време момата казва:

— Я си сложи ухото на земята да чуеш шуми ли гората, ечи ли пътят?