Читать «Руска приказка (Руска приказка)» онлайн - страница 8

Везе Марюшка и си говори:

— Везете се, везете се, мои хубави шарила, везете се за Финист-ясен сокол, да има на какво да се радва!

Младата стопанка се навъртала наблизо. Тя дошла в слугинската къща, видяла в ръцете на Марюшка златното гергефче и иглата, която сама везела. Сърцето й се свило от завист и рекла:

— Ах, душице, Марюшке, хубава девойко! Подари ми тая залъгалка. Вземи от мене каквото искаш срещу нея! Аз имам златно вретено, прежда да изпреда, платно ще изтъка, а златно гергефче и игла нямам — нямам с какво да везя. Ако не искаш да се разменим, продай ми ги! Хубаво ще ти заплатя!

— Не може! — рекла Марюшка. — Златното гергефче и иглата не мога нито да продавам, нито да разменям. Те са ми подарък от най-добрата, от най-старата бабичка. Аз ти ги подарявам.

Младата стопанка взела гергефчето и иглата, а нямало какво да даде на Марюшка. Затова й рекла:

— Ако искаш, ела да пъдиш мухите на моя мъж! По-рано ти сама поиска.

— Ще дойда, така да бъде! — рекла Марюшка.

След вечерята младата стопанка най-напред не искала да дава сънна билка на Финист, но сетне се размислила и сложила билката в питието му: „Какво ще гледа девойката, нека спи!“

Марюшка отишла горе в стаята при спящия Финист.

— Събуди се, пробуди се, мой Финист, мой ясни соколе! Цялата земя пешком извървях, за да дойда при тебе. Три чугунени тояги изхабих, краката ми износиха три чифта железни обуща, изгризах три каменни хляба. Стани, събуди се, Финист, мой соколе! Съжали се над мене!

Дълго нареждала Марюшка, ала Финист не се събудил, силна била билката на жена му! Но една гореща Марюшкина сълза паднала върху гърдите му и той тутакси отворил очи.

— Ах — рекъл той, — какво ме парна?

— Финист, мой ясни соколе! — отвърнала Марюшка. — Събуди се, аз дойдох! Дълго, дълго те дирих, желязото и чугуна изтърках в земята. Не издържаха те пътя до тебе, а аз издържах! Трета нощ те викам, но ти не се пробуждаш, не отвръщаш на моя глас!

Тогава Финист-ясен сокол познал своята Марюшка, хубавата девойка. И така й се зарадвал, че от радост не могъл дума да продума.

А като се опомнил и свикнал с радостта си, той й казал:

— Бъди ми сива гълъбица, моя вярна хубавице!

И тозчас се превърнал на сокол, а Марюшка превърнал на гълъбица.

Литнали те в небесните висини и цяла нощ летели един до друг, додето съмнало.

А като летели, Марюшка запитала:

— Соколе, соколе, къде летиш, нали ще домъчнее на жена ти?

Финист-сокол я чул и отвърнал:

— При тебе летя, хубава девойко! А на жена, която заменя мъжа си с вретено, блюдо и игла, не трябва мъж. На такава жена няма да домъчнее.

И те полетели отново един до друг.

Призори се спуснали на земята. Марюшка се огледала и какво да види — къщата на нейния баща стои като преди. Дощяло й се да зърне баща си и веднага се превърнала на хубава девойка. А Финист-ясен сокол се ударил в черната земя и станал на перце.

Марюшка взела перцето, скрила го в пазвата до сърцето си и отишла при баща си.

— Здравей, моя малка, любима дъще! Мислех, че те няма вече на света. Благодаря ти, задето не забрави баща си и се върна у дома. Къде се губи дълго, защо не бързаше да се върнеш в къщи?