Читать «Руска приказка (Руска приказка)» онлайн - страница 9

— Прости ми, татко, така трябваше.

— Ех, щом като е трябвало, значи трябвало е. Да благодарим, че вече не трябва!

А това станало в празничен ден и в града имало голям панаир. Бащата се наканил да върви на панаира. Тръгнали с него и по-големите дъщери — да си купят разни подаръци.

Бащата поканил и най-малката — Марюшка.

А Марюшка рекла:

— Татко, уморих се от пътя, а и няма какво да облека. Нали на панаира всички ще бъдат пременени?

По-големите сестри казали на малката:

— Облечи някоя от нашите дрехи, ние имаме излишни.

— Ах, сестрици, благодаря ви! — отвърнала Марюшка. — Вашите дрехи не ми стават. А на мене и в къщи ми е добре.

— Както искаш — рекъл бащата. — А какво да ти донеса от панаира? Кажи, не огорчавай баща си!

— Нищо не ми трябва, всичко си имам!

Бащата и по-големите сестри отишли на панаира. Веднага след това Марюшка извадила своето перце. То се ударило в пода и се превърнало на прекрасен славен юнак — Финист, само че още по-хубав, отколкото преди. Марюшка се зачудила, но от радост нищо не казала. Тогава Финист й рекъл:

— Не ми се чуди, Марюшке, аз станах такъв от твоята обич.

— Аз се боя за тебе! — рекла Марюшка. — Ако беше станал по-грозен, за мене щеше да бъде подобре, щях да бъда по-спокойна.

— А къде е баща ти?

— Отиде на панаира. И по-големите ми сестри заминаха с него.

— А ти, моя Марюшке, защо не отиде с тях?

— Аз си имам моя Финист-ясен сокол. Няма за какво да ходя на панаира. От нищо нямам нужда.

Финист свирнал през прозорчето и мигом се появили дрехи, накити и златна колесница. Натъкмили се те, седнали в колесницата и конете ги понесли като вихър.

Пристигнали първи на панаира. Скъпи стоки били натрупани на камари, а купувачите още не били дошли.

Финист закупил от панаира всичките стоки и поръчал да ги откарат с каруци в селото на Марюшкиния баща. Не закупил само катрана за колела. Той искал всичките селяни, които щели да дойдат на панаира, да му бъдат гости на сватбата и по-скоро да идат при него. А за бързото каране трябва катран.

Финист и Марюшка поели към къщи. Носели се бързо, конете едва поемали дъха си.

На половината път Марюшка видяла баща си и по-големите сестри. Те тепърва отивали към панаира. Марюшка им казала да се върнат в къщи, защото щяла да се омъжи за Финист-ясен сокол.

А след три дни им дошли на гости всички, които живеели на сто версти далеч. Направили богата сватба.

На тази сватба били нашите дядовци и баби. Те дълго се гощавали и веселили, но дошло време за жетва, житото започнало да се рони. Затова сватбата се свършила и на угощението не останали гости.

Сватбата се свършила и гостите забравили сватбеното угощение, но в руската земя запомнили навеки вярното любящо сърце на Марюшка.

Информация за текста

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2590]

Последна редакция: 2007-04-29 13:49:15