Читать «Доклад на малцинството» онлайн - страница 14

Андертън трепна и се втурна обратно в стаята, изпускайки кърпата на пода. Треперейки от вълнение, той се наведе над радиоприемника, за да не изпусне нито една дума.

„…Затова обикновено се използват трима мутанти. Единодушието и на тримата е желателен, но рядко достижим феномен, както обясни изпълняващия длъжността комисар на полицията Едуард Уитлър. Много по-често аналитиците получават общ доклад от двама ясновидци плюс така наречения «доклад на малцинството» от третия мутант, който често се нарича «особено мнение», и се отклонява от другите по някои параметри, най-често по време и място на престъплението, а така също и по някои второстепенни детайли. Това явление добре се обяснява от теорията за «мултивариантно бъдеще». Ако съществуваше само един път, по който времето ни води в бъдещето, ние не бихме могли да променим това бъдеще, дори с информацията, получена от ясновидците. Но успешната работа на агенцията по предпрестъпност доказва…“

От възбуда той не можеше да стои на едно място. Доклад на мнозинството! Значи само две маймунки са дали информацията, записана на картичката, обвиняваща комисаря Андертън. В това е и смисълът на посланието, което откри в пакета с пари и документи.

Ами докладът на малцинството? Какво е станало с информацията, постъпила от третия мутант? Очевидно неговото „особено мнение“ не е било отчетено…

Той погледна часовника си и видя, че вече минава полунощ. Пейдж отдавна си е заминал и няма да се върне в „маймунарника“ до сутринта. Шансът беше малък, но си струваше да опита. Може би Пейдж ще се съгласи да прикрие бившия си началник… Ако откаже, всичко е свършено.

Само докладът на третия мутант можеше да оневини бившия комисар на полицията Андертън.

6

Между дванайсет и един на улиците на Ню-Йорк винаги е пълно с хора. Най-обърканото и суетливо време, затова Андертън го избра за обаждането в полицейското управление. Той набра номера от телефонна будка в пълна с купувачи супердрогерия, специално използвайки аудио-, а не видеолиния. Независимо от торбестите износени дрехи и двудневната брада, някой можеше да разпознае бившия комисар.

Гласът на момичето от комутатора му беше непознат. Андертън побърза да й издиктува вътрешния номер на Пейдж. Ако Уитлър вече е започнал да заменя персонала със свои хора, беше много вероятно да му вдигне някой непознат.

— Слушам — чу се от слушалката недоволният глас на Пейдж. Андертън бързо се огледа и видя, че никой не му обръща внимание. Купувачите разглеждаха рафтовете със стоки, а продавачите си вършеха работата.

— Можеш ли да поговориш с мен, Уоли? Да не си твърде зает?

Мълчанието от другата страна на линията се проточи. Андертън отчетливо си представи мекото, безволево лице на Пейдж, принуден да решава дали си струва да говори с престъпник, или не. Най-накрая Пейдж каза със заекване:

— Ти… защо звъниш тук?

— Някоя нова ли е на комутатора? Не разпознах гласа — поинтересува се Андертън, без да отговори на въпроса.

— Нова-новеничка. Тук има големи промени…