Читать «Нагоре по блестящатата река» онлайн - страница 9

Дейвис никога не беше проклинал. Поне не на Земята. Но направи това сега.

— Да върви по дяволите!

Тя се беше отдала на Инка и сега щеше да стане една от жените му, може би фаворитката. Но защо? Дали се бе скарала с Ивар откакто бяха на стражевата кула? Или Инка я беше изкушил с такива дарове, които тя не е могла дълго да отказва. Или дали тя, Блудницата, отвратителна смрад в ноздрите на Господа, просто е решила, че би искала да легне с Инка преди да напусне царството довечерта? За владетеля се говореше, че бил изключително надарен.

Каквато и да беше причината, Ивар не можеше да пренебрегне нейната измяна. Въпреки че това се бе случвало в миналото и сега, поради изневерите на Ан, Ивар спеше по същото време и с други жени. За Ан да се съвокуплява с Инка пред обществеността имаше за цел да обиди Ивар. Въпреки че обикновено той бе сдържан, сега щеше да реагира като барут, към който е поднесена клечка кибрит.

— Какво става с тази жена? — си мърмореше Дейвис. — Далече от банда мъже?

Ан Пулен беше американка от късния седемнадесети век, която бе живяла — а тя наистина си беше поживяла — в Мериленд и Уестморленд Каунти, Вирджиния. Родена в квакерско семейство, тя се бе обърнала към Епископалната Църква заедно с повечето от роднините си, които отглеждаха тютюн. Беше се омъжвала четири пъти, като последният й съпруг се казваше Пулен. Кога е имала първия си любовник и кога последния, дори тя не знаеше. Но те си бяха идвали и отивали поне в продължение на четиридесет години по време на вихреният й живот на Земята.

Както беше заявила — това публично се знаеше — тя не виждаше разумна причина защо жената да не се ползва от същата свобода и привилегии като мъжа. Въпреки че това беше опасна идея по нейно време, тя беше избягнала арести за проституция и прелюбодеяние. Въпреки това два пъти тя бе на прага да бъде набита с камшик от палача, защото беше обвинена в нападение на жени, които са я обидили.

Вероятно изолираността на Мериленд и Вирджиния където беше живяла, това бе спомогнало тя да избегне жестоките наказания, които би могла да получи в по-цивилизованата област Тайдуотър. Или вероятно това беше пламенната и свадлива природа, дивите пътища и свободният дух на жителите на Уестморленд по нейно време. Във всеки случай тя е била ужасен грешник на Земята, си мислеше Дейвис, а на Речния свят беше станала още по-лоша. Вярата му в Христовата църква го караха да я ненавижда и презира. В същото време скърбеше, защото тя със сигурност щеше да гори в Ада.

Понякога, въпреки че се срамуваше от себе си след това, той се наслаждаваше на виденията на нейните гърчове и викове в мъките на Ада.

И така, сега Йезавел изведнъж решил да се съюзи с Пачакути. Не можеше да се направи нищо повече от това, ако тя искаше да донесе неприятности. Освен ако не кажеше на Инка, че Ивар, Дейвис и Фострол се канеха да напуснат царството. Но дори и тя не може да бъде толкова долна.

Или можеше?

Той желаеше да се измъкне тайно от двора, но не се осмеляваше да разгневи Инка. Той бе принуден да слуша виковете и стенанията на екстаз на императора и Ан Пулен. Придворните и войниците бяха спрели да говорят, за да ги чуват, което правеше нещата още по-лоши за Дейвис. Особено тъй като не бяха всички отвратени. Напротив, те се хилеха, кискаха и се побутваха. Няколко мъже и жени се опипваха, а една двойка се съвокупляваше на пода.