Читать «Вила „Тъга“» онлайн - страница 5

Патрик Модиано

Привечер слизах в града. Сядах на една пейка на Авеню д’Албини и гледах движението край брега на езерото, плъзгането на малките платноходки, на водните колела. Това ободряваше. Листата на яворите ме закриляха отгоре. Продължавах пътя си, крачех бавно и предпазливо. На Плас дю Пакие избирах винаги отдалечена маса на терасата в „Механата“ и редовно си поръчвах кампари със сода. Гледах младежта наоколо си, всъщност и аз бях част от нея. Смрачаваше се и те прииждаха все повече. Чувам още смеховете им, виждам спуснатите над очите кичури коса. Момичетата носеха тесни панталони и памучни шорти. Момчетата — блейзери с емблема и шалчета под яката на ризата. Всичките бяха с къси коси, модна прическа. Те подготвяха увеселенията си. Момичетата идваха на тях с бухнали рокли, пристегнати в талията, с обувки без токове. Разумна и романтична младеж, която щяха да изпратят в Алжир. Не и мен.

В осем часа се връщах да вечерям в „Липите“. В този семеен пансион, чиято фасада ми напомняше ловна хижа, всяко лято отсядаха десетина редовни клиенти. Всички те бяха над шестдесетте и отначало присъствието ми ги дразнеше. Но аз сдържах дори дишането си. Никакво ръкомахане, сведен поглед, неподвижно лице — само да не мигам често, — така се мъчех да не усложнявам и без това несигурното си положение. Те оцениха добрите ми намерения и мисля, че в крайна сметка спечелих донякъде благоразположението им.

Хранехме се в трапезария, обзаведена в савойски стил. Можех да поведа разговор с най-близките си съседи, спретнато облечени възрастни съпрузи от Париж, но от някои намеци бях подразбрал, че мъжът е бивш полицейски инспектор. Останалите също вечеряха на двойки с изключение на един господин с тънки мустачки и покорно кучешко лице, самотен, сякаш изоставен тук. Сред шума от разговорите чувах как понякога хлъцва, също като че ли лае. След ядене наемателите минаваха в салона и въздишайки, сядаха в креслата с кретонени калъфи. Собственичката на „Липите“ госпожа Бюфаз им поднасяше билков чай или нещо за храносмилане. Жените разговаряха помежду си. Мъжете започваха да играят канаста. Господинът с кучешкото лице запалваше тъжно хаванска пура и гледаше играта, седнал встрани.

Аз с удоволствие бих останал сред тях в меката и успокояваща светлина на лампите с абажури от розова коприна, но тогава може би щеше да ми се наложи да приказвам или да играя канаста. Дали пък щеше да им е неприятно, ако остана там да ги погледам, без да говоря? Слизах отново в града. Точно в девет и четвърт — веднага след прегледа — влизах в кино „Регент“ или в киното на казиното, което беше по-елегантно и по-удобно. Намерих програма на „Регент“ от онова лято.

КИНО „РЕГЕНТ“ От 15 до 23 юни:

Нежна и буйна Елизабет на А. Д ю к о е н

От 24 до 30 юни;

Миналата година в Мариенбад на А. Р е н е

От 1 до 8 юли:

К Р. Ъ. вика Берлин на Р. Х а б и б

От 9 до 16 юли:

Завещанието на Орфей на Ж. Кокто

От 17 до 24 юли:

Капитан Фракас на П. Г а с п а р-Ю и т

От 25 юли до 2 август:

Кой сте вие, доктор Зорге? на И. Чампи

От 3 до 10 август:

Нощта на М. Антониони

От 11 до 18 август:

Светът на Сузи Вонг От 19 до 26 август:

Порочният кръг на М. Пека

От 27 август до 3 септември:

Гората на влюбените на К. О т а н-Л ара