Читать «Вила „Тъга“» онлайн

Патрик Модиано

Вила „Тъга“

На Руди

На Доминик

На Зина

„Кой си ти, що виждаш сенки?“

Дилън Томас

I

Унищожиха хотел „Вердюн“. Беше странна сграда с разядена от времето дървена веранда, точно срещу гарата. В него отсядаха да отдъхнат между два рейса търговски пътници. Известен беше като туристически хотел. Съседното кафене имаше форма на ротонда, то също изчезна. Как точно се казваше — кафене „Циферблати“ или кафене „Бъдеще“? Сега между гарата и зеленината на площад „Албер I“ зее пустота.

Улица Роаял не се е променила, но поради зимата и късния час, като върви по нея, човек има чувството, че прекосява мъртъв град. Витрините на книжарницата „Клеман Маро“, на бижутера Хоровиц, „Довил“, „Жьонев“, „Льо Тук е“, английската сладкарница „Фидел-Берже“… По-надолу — фризьорският салон на Рьоне Пиго. Витрините на „Анри а ла Пансе“. Повечето от тези луксозни магазини се затварят в края на сезона. В дъното, откъдето започват аркадите, вляво, блести червенозеленият неон на „Сентра“. На отсрещния тротоар, ъгъла на улица Роаял и Плас дю Пакие, се намира „Механата“, която младежта посещава през лятото. Дали и сега клиентите са същите?

Нищо не е останало от голямото кафене, от неговите полилеи, огледала, от пръснатите чак по улицата маси с чадъри. В осем часа вечерта там вече оживено сновяха от маса на маса, събираха се на групи. Смехове. Руси коси. Звън на чаши. Сламени шапки. От време на време някоя плажна хавлия внасяше пъстра нотка. Подготвяха се за нощните празненства.

Вдясно е казиното, бяла масивна постройка, отворено е само от юни до септември. През зимата местната буржоазия два пъти в седмицата заема игралната зала, за да играе бридж, а в пушалнята се събират членовете на тукашния Ротари клъб. Отзад паркът Албини се спуска под лек наклон към езерото с плачещите върби, с музикалния кът и кея, откъдето потегля вехтото корабче, което обикаля малките крайбрежни селища: Вейрие, Шавоар, Сен-Жориоз, Еден-Рок, Пор-Люсац … Изброявам, изброявам… — Но има такива думи, които си тананикаме безспир, като приспивна песен.

Тръгваме по Авеню д’Албини с явори от двете страни. То върви край езерото и точно там, където извива надясно, се вижда бял дървен портал — входът на Спортинг клуба. Многобройни тенис кортове покрай алеята, настлана с камъчета. После, ако затворим очи, ще си спомним дългата редица кабини и пясъчния плаж, който се простира на около триста метра. По в дъното е английската градина, където в сградата на стара оранжерия се намират барът и ресторантът на Спортинга. Всичко това е като полуостров; около хиляда и деветстотната година той е принадлежал на автомобилния конструктор Гордон-Грам. Срещу Спортинга от другата страна на Авеню д’Албини започва булевард Карабасел. Той лъкатуши до хотелите „Ермитаж“, „Уиндзор“ и „Алхамбра“, но до тях може да се стигне и с въздушната железница. През лятото тя работи до полунощ и спира на малка гара, която отвън прилича на хижа. Тук има разнообразна растителност и човек се чуди къде ли е попаднал: в Алпите, край Средиземно море или из Тропиците. Пинии. Мимози. Борове. Палми. А от булеварда, виещ се по склоновете на хълма, се открива панорамата: цялото езеро, веригата на Аравите и в другия край онази неуловима страна, наречена Швейцария.