Читать «Следа» онлайн - страница 9

Пред централната сграда имаше табела с надпис „Гарфилд Корт“ и няколко телефонни номера отдолу. Пог реагира на видението, като отби на паркинга и си записа номерата, след което подкара към близката бензиностанция, където имаше обществени телефони. Оказа се, че има един свободен апартамент. След по-малко от час Пог проведе своята първа и с Божията помощ единствена среща с Бенджамин П. Шуп, управител на имота.

— Не мога да го направя, няма начин… — Това бяха думите, които Шуп непрекъснато повтаряше, докато въвеждаше Пог в разхвърляния си офис и се настаняваше зад бюрото. Въздухът беше застоял и пренаситен с аромата на одеколон. — Ако искате климатик, трябва да си го купите сам. Задължително от моделите за прозорци. Сам ще решите. Но сега е най-хубавото време на годината. На кого му трябва климатик?

Бенджамин П. Шуп му предложи гледката на пълен комплект ослепително бели изкуствени зъби, които приличаха на плочки за баня. Обсипаният със злато владетел на бедняшкия квартал започна да почуква по плота с дебелия си показалец, на който имаше пръстен с голям и блестящ брилянт.

— А вие имате късмет. По това време на годината всичко живо се втурва насам. Поне десет души чакат на опашка за този апартамент…

Шуп, кралят на бедняците, направи жест с ръка, за да демонстрира златния ролекс на китката си. Нямаше никаква представа, че солидните, със затъмнени стъкла очила на Пог са правени без рецепта, а дългата му къдрава коса е обикновена перука.

— Само след два дни на опашката ще чакат двадесет души. На практика не би трябвало да ви предлагам този прекрасен апартамент на толкова ниска цена…

Пог плати в брой. Не му беше поискан депозит или друга форма на гаранция, не подложиха на съмнение автентичността на документите му. След три седмици беше длъжен да плати (отново в брой) за месец януари — разбира се, ако желае да задържи втория си дом в разгара на холивудския сезон. За него обаче беше твърде рано да планира какво ще прави в дните около Нова година.

— Имам работа, имам работа — мърмореше си сам, докато прелистваше каталога на погребалните агенции. Спря на страницата, която предлагаше урни и траурни атрибути, приглади я на коляното си и започна да разглежда цветните снимки, макар че отдавна ги познаваше наизуст. Любимата му урна беше изработена от месинг и имаше формата на купчина книги със скъпи кожени корици. В представите му това бяха уникални екземпляри от събраните съчинения на Едгар Алан По — човека, на когото беше кръстен. Разбира се, в главата му се въртяха и по-практични въпроси: като например колко ли струва тази елегантна урна.