Читать «Следа» онлайн - страница 8

— Беше ужасно, майко — отново започна разказа си Пог, опитвайки се да отвлече вниманието й от пиянските брътвежи. — Обстоятелствата ме принудиха да напусна незабавно нашето малко и красиво южно градче, но не завинаги, съвсем не завинаги! Сега вече имам втори дом и няма да ми е трудно да се придвижвам между Холивуд и Ричмънд. Ние с теб винаги сме мечтали за Холивуд и в крайна сметка тръгнахме да го търсим като заселници с конски фургон…

Замисълът успя. Бе отклонил вниманието й от слабата ракия и недостатъчните жизнени сокове.

— Нямах кой знае какъв късмет, когато за пръв път напуснах Двайсет и четвърта улица и се озовах в едно забравено от Бога място на име Либерия, пред камионетка за сладолед.

Продължаваше да говори с молива в уста, който се беше превърнал в неразделна част от съществуването му, с него заместваше пушенето. Беше се отказал по икономически причини, а не защото мислеше за здравето си. Винаги беше предпочитал пурите. Почти нямаше други пороци, но не можеше да устои на марките „Индио“, „Кубитас“, „А Фуентес“ и най-вече „Кохибас“ — фантастичните пури, които се внасяха контрабандно от Куба. Беше влюбен в „Кохибас“ и знаеше къде да ги намери. Уморените му дробове винаги оценяваха качествения кубински тютюн, който далеч превъзхождаше всичко останало. Защото нечистите смески са тези, които поразяват дробовете, докато истинският кубински тютюн може само да ги лекува…

— Можеш ли да повярваш? Камионетка за сладолед, от която звучаха детски песнички, а отпред се редяха на опашка десетки малки негърчета, стиснали в ръка по някоя монета. Намирахме се в сърцето на гетото, на милитаризирана зона. И слънцето вече залязваше. Бас държа, че нощно време в Либерия се чуват доста изстрели. Естествено, аз побързах да се измъкна оттам и по един наистина чудотворен начин се озовах в по-добрите квартали на града. След което успях да те доведа в Холивуд жива и здрава. Нали така, майко?

Изведнъж се пренесе отново на Гарфилд Стрийт, карайки бавно покрай едноетажните къщички с избледняла мазилка и парапети от ковано желязо, с жалузи на прозорците и места за паркиране, с миниатюрни морави отпред, на които няма място за басейн… Малки и сладки домове, строени през петдесетте и шейсетте, които го умиляваха, защото бяха преживели десетки урагани и силни демографски трусове, както и резки повишения на данъците върху собствеността. Старите обитатели бяха напуснали, на мястото им бяха дошли нови, повечето от които не само не говореха английски, но и не правеха опит да го научат. Въпреки това кварталът оцеля. После, точно когато всички тези мисли минаваха през главата му, отпред изникна жилищният комплекс. Беше фантастично, като нереално видение.