Читать «Оттеглянето на Билсън Тупалката» онлайн - страница 9

И именно това му изигра лоша шега в края на краищата. Едва гонгът беше възвестил началото на втория рунд, когато той изскочи от своя ъгъл с повишено самочувствие и заподскача около мистър Томас като дервиш.

Можех да прочета мислите му, сякаш ги беше изговорил. Беше съвсем ясно, че той не бе успял да проумее истинското положение на нещата. Вместо да оцени въздържаността на своя противник и да му бъде благодарен за нея, той беше изпълнен с престъпна гордост. Пред мен, мислеше си той, стои мъж, който определено ми има зъб — и, по дяволите, изобщо не успя да ме удари както трябва. Което говореше, че той, Ъкридж, е в по-добра форма, отколкото беше предполагал и може да покаже на многобройните почитатели на спорта нещо, което си струва да се види. Резултатът от всичко това беше, че докато един разумен човек би схванал ситуацията от пръв поглед и би се опитал да покаже благодарността си, давайки предпазлив отпор на мистър Томас, шепнейки успокоителни комплименти в ухото му при всеки клинч, в опит се да положи основите на една красиво приятелство преди срокът на джентълменското споразумение да изтече, Ъкридж извърши най-непростимото. За миг в центъра на ринга произтече леко финтиране, после се чу рязко изплющяване, последвано от изненадано скимтене и мистър Томас, с постепенно наливащи се с кръв очи, се отпусна на въжетата и започна да си мърмори на уелски.

Ъкридж го беше праснал по носа.

И отново трябва да отдам дължимото на безпристрастната публика на Луниндно. Удареният беше един от тях може би дори любимият син на Луниндно — и въпреки това постижението на госта бе възнаградено с неподправен възторг. Прозвуча вик, сякаш Ъкридж беше направил на всеки един от присъстващите лична услуга. Викът продължи, докато той енергично приближаваше своя противник, и — за да покажа колко непредубедена е публиката в Луниндно и напълно лишена от пристрастия — стана дваж по-силен, когато мистър Томас, размахал юмрук като свински бут, трясна Ъкридж и го повали по гръб. Каквото и да се случваше, при положение, че включваше достатъчно насилие, изглежда доставяше удоволствие на тази толерантна публика.

Ъкридж с мъка се надигна на коляно. Сетивата му бяха замъглени от този неочакван удар, около петнадесет пъти по-силен от онези, които беше получавал от началото на мача, но той беше човек с висок дух. Без значение колко смирено отстъпваше пред заплашителната си хазайка или чевръсто се шмугваше из някоя странична уличка при вида на някой приближаващ кредитор, бойният му дух никога не го напускаше, когато ставаше дума за схватка между двама мъже, в която няма замесен финансов елемент. Той с мъка се изправи, докато мистър Томас, вече определено забравил джентълменското споразумение, кръжеше край него с готови юмруци, възпиран единствено от факта, че ръкавиците на Ъкридж все още докосваха пода.