Читать «Оттеглянето на Билсън Тупалката» онлайн - страница 8

Сърцето ми се късаше за него. Ако с помощта на моите дребни спестявания в банката той можеше мигом да се озове в безопасност в лондонската си квартира, бих му ги предложил безрезервно. Мистър Превин беше изчезнал, оставяйки ме да стоя до ринга и тъй като никой не възрази срещу това, аз останах там, загледан в огромната маса от кости и мускули, която представляваше Лойд Томас. Определено имаше много за гледане.

Мистър Томас беше, според мен, от онези мъже, на които не им личи колко са едри, когато са облечени в дрехи — защото иначе не можех да проумея как дори фактът, че е отнел мястото му, би могъл да накара Ъкридж да си послужи с насилие срещу него. В оскъдното облекло, предназначено за ринга, той изглеждаше като човек, от когото всеки би изтърпял смирено всяка обида. Беше висок над метър и осемдесет и навсякъде, където у един мъж се очакваше да пращи от мускули, той пращеше от мускули. За миг тревогата ми за Ъкридж се примеси със съжаление, че никога няма да имам случай да видя този мускулест индивид в действие с мистър Билсън. Битката, помислих си аз, щеше да си струва пътя дори до Луниндно.

Междувременно съдията представи главните действащи лица по краткия, впечатляващ маниер на всички съдии. След това се отдръпна и откъм далечната част, сякаш вестител на лоша поличба, прозвуча гонг. Мъжагата Томас, борейки се, както ми се стори, с обзелите го силни емоции, тръгна тежко към центъра на ринга.

В настоящите спомени за една ярка и изпъстрена с променливи успехи кариера, аз най-често описвам Стенли Федърстоунхо Ъкридж като проницателен мислител. Сега щях да си спомня, че освен всичко друго, той беше и човек на действието. Още докато мистър Томас се тътреше към него, левият му юмрук се стрелна и с глух звук се стовари върху ребрата на противника му. Накратко, в деликатна и трудна ситуация, Ъкридж се държеше съвсем адекватно, което ме изненада. Колкото и голямо да беше нежеланието му да участва в това състезание, щом склони, той започна да се бие мъжки. Някъде към средата на първия рунд си дадох сметка каква беше истината. Колкото и засегнат да беше мистър Томас, джентълменското споразумение все още беше в сила. На думата на Томас можеше да се вярва безрезервно. Колкото и силна да беше неговата неприязън към Ъкридж, след като беше обещал, че през първите три рунда ще удря леко и ще се въздържа, той възнамеряваше да се придържа към договорката. Вероятно в промеждутъка между посещението му в съблекалнята на Ъкридж и появата му на ринга мениджърът му си беше поговорил сериозно с него. Дали досегашното му държане се дължеше на авторитета на неговия мениджър или пък на собствения му благороден характер, не знам, но не можех да оспоря факта, че той се отнасяше към Ъкридж със забележителна въздържаност и последният се добра до своя ъгъл на ринга след края на първия рунд на практика непокътнат.