Читать «Удивителна история с шапки» онлайн - страница 4

И успяло. Когато Пърси стигнал входната врата и я отворил, пред себе си видял само кутия за шапки. Той я качил горе в стаята си и благоговейно извадил съдържанието й, като се пазел да не диша, за да не би — не дай боже! — влакънцата да се разрошат и гладката повърхност да се накърни по някакъв начин. Но явно всичко било наред. Хлапето на Бодмин, макар и паднало тъй низко, че да вади шапките от кутиите им и да се забавлява безвкусно с тях, все пак не било стигнало до такива крайности, като например да ги изтървава.

Цилиндърът му стоял като нарисуван и на другата сутрин Пърси се издокарал, както му е редът, с ботинки, гамаши, панталони, жилетка на цветенца, сако, колосана яка, риза, дискретна сива вратовръзка, цвете в петлицата и лъскавия цилиндър на главата и се запътил към дома на Елизабет. Позвънил на вратата, отворили му, отговорили му, че госпожицата ей сега ще слезе и тя наистина се появила — свежа и прекрасна.

— Здрасти! — ведро я поздравил Пърси.

— Привет, Пърси! — отвърнала Елизабет.

Сега — имайте предвид, че до този момент Пърси стоял пред нея с оголена глава. След размяната на тези реплики обаче надянал цилиндъра на главата си. Много му се искало да я срази на място с въздействието, което щял да произведе. И трябва да изтъкна също, че погледнато стратегически, постъпката му наистина била безукорна, защото само един малоумник ще чака да си надене шапката чак в таксито, тъй като в такси всички цилиндри изглеждат еднакво.

Та, значи, Пърси си набучил цилиндъра с многозначителен поглед и зачакал полагаемите му се спонтанни овации. Но вместо да плесне с ръце в момински изблик на възторг и да затанцува около него пролетни танци, младата Ботсуърт изврякала глухо като колоратурно сопрано, задавило се с рибена кост.

После премигнала и бавно се съвзела.

— Вече съм по-добре — успокоила го тя. — Моментната ми слабост премина. Кажи ми, Пърси, кога е премиерата ти?

— Коя премиера? — изумил се Пърси.

— Твоята. В мюзикхола. Доколкото разбирам, ще пееш комични песни в мюзикхола.

Озадачението на Пърси се задълбочило.

— Аз? Не! Как? Защо? Какво искаш да кажеш?

— Просто си помислих, че цилиндърът ти е част от реквизита и пробваш ефекта му на мен, преди да се появиш пред широката публика. Не можах да се сетя за никаква друга причина, поради която ще си наденеш шапка поне с шест номера по-малка от главата ти.

На Пърси му приз ляло.

— Да не би да намекваш, че цилиндърът не ми е по мярка?

— Няма накъде повече.

— Но той е истински Бодмин!

— Наричай го както щеш. За мен той е публично оскърбление и гавра с широката общественост.

Пърси бил потресен. И много естествено. Представете си какво му е на един млад мъж, който връчва сърцето си на любимото момиче и изведнъж открива, че то е в състояние да говори лекомислено за свети неща.

После се досетил, че тъй като Елизабет прекарва по-голямата част от времето си в провинцията, то тя очевидно не се е научила да цени свещения смисъл, влаган в понятието Бодмин.

— Виж какво — започнал той ласкаво. — Сега ще ти обясня. Тази шапка е правена от самия Бодмин, световноизвестния шапкар на Вайгоу Стрийт. Той лично ми взе мерките и ми гарантира, че който ме види, ще припадне.