Читать «Удивителна история с шапки» онлайн - страница 2

Затова няма съмнение, че само един артист като Бодмин може да се погрижи за подобни глави, така че те винаги се обръщат към него. Чух веднъж Пърси да казва, че вярата му в Бодмин може да се сравни само с вярата на млад курат в неговия епископ, и съм убеден, че и Нелсън би казал същото, ако можеше да се сети.

В онова утро, когато започва моят разказ, двамата се сблъскали на прага на въпросния Бодмин.

— Здрасти — поздравил Пърси. — За шапка ли си дошъл?

— Привет — отвърнал Нелсън. — И ти ли си поръчваш шапка?

— Да. — Пърси се огледал предпазливо, за да се увери, че е сам (като се изключи Нелсън, разбира се) и че никой не го гледа, приближил се плътно до приятеля си и снишил глас. — Имам уважителна причина!

— Странно — отвърнал Нелсън също шепнешком. — Аз също си имам причина!

Пърси се огледал недоверчиво и още повече снишил глас.

— Нелсън — започнал той, — познаваш ли Елизабет Ботсуърт?

— Отблизо — отвърнал Нелсън.

— Страхотна е, нали?

— Дори твърде.

— Хубава.

— И това съм забелязал.

— Аз също. Такава една дребничка, сладичка, изящничка, веселичка, жизне… каква беше онази дума? Направо ангел в човешки образ.

— Че те ангелите по начало са в човешки образ.

— Така ли? — Пърси не бил много наясно по въпроса с ангелите. — Както и да е — продължил той и бузите му се обагрили в нежнорозово. — Много я обичам и тя се съгласи да дойде с мен за първия ден на надбягванията в Аскът и разчитам на този цилиндър като на допълнителен аргумент, който да я склони да отговори на чувствата ми с взаимност. Понеже досега сме се срещали само из разни провинциални имения, не съм имал възможността да й взема акъла с цилиндър на главата.

Нелсън Корк го зяпал с отворена уста.

— Това е най-изумителното съвпадение, за което изобщо съм чувал! — възкликнал той, разтърсен до дъното на душата си. — И аз купувам цилиндър със същите намерения!

Масивното телосложение на Пърси се разтърсило конвулсивно. Очите му се изцъклили.

— За да вземеш акъла на Елизабет Ботсуърт! — изревал той и се загърчил от душевни мъки.

— Не, не — зауспокоявал го Нелсън. — Разбира се, че не. С Елизабет сме добри другарчета, но нищо повече. Имам предвид, че и аз като теб разчитам на този цилиндър, за да впечатля любимото момиче.

Пърси спрял да се гърчи.

— Коя е тя? — попитал любопитно.

— Даяна Пънтър, племенницата на моята кръстница, старата Пънтър. И знаеш ли кое е странното — познаваме се от деца, а чувството ми напъпи съвсем наскоро. И сега я обожавам, Пърси, от темето до пръстчетата на божествените й крака!

Пърси не бил убеден.

— Не е ли възголемичко това разстояние? Даяна ми е близка приятелка и е очарователно момиче във всяко едно отношение, но нямаш ли чувството, че е прекалено висока за теб?

— Скъпи приятелю — именно тази нейна черта породи моето обожание: тя е като импозантна статуя. От години не съм срещал по-голяма гръцка богиня. Освен това не е по-висока за мен, отколкото ти си за Елизабет Ботсуърт.