Читать «През огън и вода» онлайн - страница 8

Излишни опасения. Никак дори не скучал.

Подопечните му, както споменах, започнали излета в дух на благоприличие и възвишена сладост. Затова Барми се изумил от промяната, която нанесли върху Майките първите петдесет метра отдалеченост от Викарията. В мига, в който жилището на преподобния се изгубило от полезрението им, поведението на шестнайсетте занаподобявало отпушено шампанско след силно разклащане на бутилката. Първото подсещане, което Барми получил, че купонът няма да се провежда в рамките на набелязания график, било когато една Майка с розова шапка уцелила минаващ велосипедист с презрял домат и го пратила в канавката. При което всичките шестнайсет Селски Майки зацвилили от радост като демони в ада и явно преценили, че това ще да е официалното отпочване на военните действия.

Сега, когато Барми е в състояние да обърне спокоен взор назад, той твърди, че би могъл да намери някакво оправдание за буйството на тази женска паплач. Ако си затворен целогодишно в Мейдън Егсфорд с единствената перспектива да переш долното бельо на челядта и да не закъснееш за вечерната служба, ти, естествено, си склонен да се поразпуснеш в дни на празнична отмора. Но тогава той не разсъждавал по този начин и душевната му агония била ярко проявена.

Ако има нещо, което Барми като истински английски джентълмен да мрази от все душа и сърце, това е да се набива на очи и да прави впечатление. А ако има нещо, което неизбежно те спохожда в автобус с шестнайсет Селски Майки на зряла възраст, които редуват пеенето на песни от ненужно закачливо естество със замерянето на невинни минувачи с домашно печени курабии, това е набиването на очи и правенето на впечатление. В тази връзка, каза той, просто не можел да изтрие от съзнанието си спомена за една Майка с очила и бомбе (задигнато от шофьора на превозното средство), чийто словесен стил бил заимствай директно от Рабле.

Една от поредните прекомерно солени изяви на майчинството в автобуса най-сетне го предизвикала да се осмели да издигне глас в остър протест.

— Ама моля ви, все пак, нали разбирате, как така, аз такова — казал Барми и още докато се изразявал, усетил, че упрекът му би могъл да се облече и в по-добра лингвистична форма.

Ала колкото и да била куца жалбата му, тя предизвикала сензация, която може да се опише единствено като неописуема. Майки се спогледали с други Майки, вежди се повдигнали изумено, въздух бил поет шумно през стиснати зъби.

— Млади момко — изсъскала Майката с розовата капа, която се била самоизбрала за официален говорител, — ако обичаш да си мериш приказките и да си държиш езика зад зъбите.

— Ама че нахалник! — додала втора Майка, а трета го нарекла убиец на всяка радост.

— Повече да не съм ти чула гласа! — заключила розовата шапка.

— Ъхъ! — подкрепили я останалите.

— Вчерашно таквоз, ще знаеш — не мирясвала онази с бомбето и единодушният кикот дал да се разбере, че кръжецът е намерил забележката за крайно уместна и добре формулирана.

Барми се кротнал. Взел да съжалява, задето на времето след завършването на университета не се поддал на увещанията на цялата си рода да стане курат. Куратите са специално обучени да се справят с подобни положения. Един суров и корав курат, плюещ цинично през ъгълчето на устата, на бърза ръка би видял сметката на тези Майки, мислел си тъжно той. Би свирил на тях като на струнен инструмент или по-точно като на шестнайсет струнни инструмента. Ала Барми, който си останал неръкоположен, бил крайно безпомощен.