Читать «През огън и вода» онлайн - страница 6

Лете по вечерно време в селските църкви има нещо, което оказва мощно въздействие и върху най-закоравелите душевности. Вратата била оставена отворена и вътре прониквали ароматите на лавандула, липа, стари моми и палави пчели, които се гъделичкали из венчелистчетата. Постепенно властни сантиментални вълни погълнали Барми и както седял и слушал Първия урок, той изведнъж станал нов човек.

Урокът бил почерпен от оная глава в Стария завет, където Малелеил родил Иареда, а Иаред, след като живял седемстотин и петнайсет години, родил Еноха. И повлиян от красотата на думите и миролюбието на обкръжението, Барми внезапно се оказал подвластен на едно огромно угризение на съвестта.

Не се бил отнесъл както подобава (упрекнал се той) към милия стар Понго. Милият стар Понго бил скандално известен със своята всеобща свястност и трудно можело да се намери по-готин тиквеник от него в цял Лондон, а ето че той, Барми, предумишлено го бил изместил със зъби и лакти от сърцето на любимото момиче. Въртял кални номера на този мил стар Понго, с когото били дупе и гащи още от времето, когато носели еднакви блейзъри в Итън и братски споделяли и последния си шоколад с бадеми, стафиди, лешници и парченца пралини. Редно ли било това? Справедливо ли било? Нима Малелеил би постъпил по подобен начин с Иареда, или Иаред би погодил такъв номер на Еноха? Отговорът, от който нийде не можел да се дене, бил отрицателен.

Когато петдесетминутната проповед на викария достигнала своя край, от светилището излязъл един различен, духовно по-силен Барми, един променен, по-свят Сирил Фортърингей-Фипс. Той бил взел Голямото решение. То, решението, щяло да наемете на пух и прах сърцето му и да превърне остатъка от живота му в ненужна дрипа, ала това нямало да го разколебае да се оттегли от непристойната борба и да отстъпи момичето на Понго.

Същата нощ, докато похапвали заедно, Барми си прочистил гърлото и погледнал през масата към Понго със сладостно-тъжна усмивка.

— Понго — казал той.

Другият вдигнал размътен поглед от пържолата с картофите.

— Желаеш ли да ми кажеш нещо, Фортърингей-Фипс?

— Да — отвърнал Барми. — Преди малко изпратих една бележка на госпожица Бриско, с която я уведомявам, че няма да присъствам на училищното празненство и споменавам, че ти ще ме заместиш достойно като неин помощник. Вземи я, Понго, приятелю. Тя е твоя. Аз оттеглям кандидатурата си.

Понго се оцъклил. Цялостното му поведение претърпяло забележителна промяна. Също като трапистки монах, внезапно осенен от решението да плюе на трапизма и да го удари отново на живот.

— Ама таквоз, това е направо благородно — трогнал се той.

— Не, не, моля те.

— Честна дума! Това е… ами такова!

— Желая ти много, много щастие.

— Благодаря ти, старче.

— Много, много, много щастие.

— И още как! Има си хас! Едно ще ти кажа обаче — през идните години за теб винаги ще има вилица и нож на нашата трапеза в малката ни къщурка. Ще втълпя на децата да свикнат някак си да ти викат чичо Барми.