Читать «През огън и вода» онлайн - страница 7

— Благодаря ти. Много ти благодаря.

В този миг барманката влязла и връчила на Барми някаква бележка. Той я прочел и я смачкал.

— От Нея ли е? — попитал Понго.

— От Нея.

— Пише, че напълно разбира и прочее?

— Да.

Понго замислено сдъвкал парче сирене. Явно мисълта му следвала някакъв свой си поток.

— Ако питаш мен — обадил се след време, — редно е да се прави отбивка от цената на церемонията, когато се жениш за свещеническа щерка.

— Прав си.

— Дори би трябвало изобщо да не те таксуват.

— Нищо чудно да е така.

— Не че се влияя от подобни съображения — пояснил Понго. — Любовта ми е чиста като вода ненапита. Но един женен мъж трябва да мисли отрано за издръжката на многолюдната си челяд.

— Прав си — съгласил се Барми.

Трудно му било да владее гласа си. Бил излъгал приятеля си във връзка с бележката. Анджелика Бриско всъщност пишела, че щом като е решил да се измъкне от училищното празненство, тя не възразявала, но много би искала той да ръководи излета на Селските Майки, който се провеждал всяка година на същия ден. Трябвало да ги придружава някоя личност с чувство за отговорност, а куратът си бил навехнал глезена след падане от табуретка в ризницата, макар че от бележката не ставало ясно какви ги е вършел куратът върху табуретка в ризницата.

Барми бил вещ по четенето между редовете. Той разбрал какво се опитва да му каже. Неговият фатален чар си бил свършил пагубното дело и момичето било хлътнало безвъзвратно. Друго обяснение не пасвало на фактите. Нелепо било да се мисли, че изборът й би паднал върху него ей така, безразборно. Тук ставало дума за мероприятие от изключителна важност. За гвоздея на селската година. Всеки би могъл да оплеска училищното тържество, ала Анджелика Бриско би сложила начело на годишния излет на Селските Майки само мъж, комуто вярва безрезервно… когото уважава от все душа и сърце… когото… обича.

Той въздъхнал. Каквото било писано, щяло да се случи. Той добросъвестно бил направил всичко по силите си, за да се оттегли в полза на приятеля, ала Съдбата била по-силна от него.

Срещах съществени затруднения (продължи Образът) при всеки свой опит да изтръгна от Барми какво всъщност се е случило по време на годишния излет на Селските Майки от Мейдън Егсфорд. Докато ми разказваше историята, той непрестанно бе разтърсван от спазми на неизлечима болка. Чак след четвъртия коктейл стана що-годе членоразделен и с вкаменени от ужас очи все пак съумя да ми даде някакъв свързан отчет. Макар че всяка дума бе кървяща рана в чувствителната му същност.

Мероприятието, доколкото съумях да установя, започнало кротко и дисциплинирано. Шестнайсет индивида от женски пол се покатерили в автобуса, изпратени на вратата на Викарията лично от преподобния П.П.Бриско. Под неговото строго и бдително око Хорът на Красавиците пазел боязливо и благопристойно поведение. Барми през живота си не бил виждал по-сладуреста и богоугодна глутница майки. Единственото му притеснение в този момент било да не би следобедът да се окаже прекалено отегчителен. Опасявал се да не би да си изкълчи ченето от прозявки.