Читать «Късметът на Стифъмови» онлайн - страница 6

Затова нищо чудно, че шепата камъчето по стъклото му въздействали като нажежен шиш, промушен в дюшека му. С два скока се озовал до прозореца — тъкмо навреме, за да съзре как бившият му служител Адолфъс Стифъм изчезва в храсталака. Защото Стифи, от чието внимание не се изплъзнал фактът, че за малко не строшил друг прозорец, много добре помнел чий е той и поради това не се помайвал.

Сега ви призовавам да следите много отблизо разказа ми, тъй като ще ви разясня защо старият Уивълскъм приел нещата така, както ги приел. За него било изключено посетителят да е Адолфъс Стифъм в плът и кръв. Той бил отличен познавач на човешката природа и му било много добре известно, че човек, сритан отзад до рекордна височина, не се завръща доброволно там, където е бил сритан. Освен това му било известно, че Стифи е заминал за Америка. А най-вече, както споменах, бил в изключително нервно състояние след банкета на Верните синове. В резултат на всичко това минута след инцидента той нахълтал в стаята на Джералдин с ужас и загриженост, изписани по лицето му.

— Татко! — възкликнала щерка му и седнала в леглото. — Какво става? Имаш вид на човек, който е видял призрак!

— Видях призрак!

— Бялата дама на Уивълскъм?

— Не. Розовият секретар на Уивълскъм. Вярвай ми, Джералдин, че преди по-малко от две минути нещо тайнствено изтрополя по прозореца ми и като погледнах навън, кого мислиш видях? Духът на онзи кретен — Адолфъс Стифъм.

— Какво значи „онзи кретен“! — разпалено се възмутила Джералдин. — Какви са тези глупости за „онзи кретен“? Та ти говориш за мъжа, когото обичам!

— Тогава най-добре да спреш да го обичаш — не по-малко раздразнено я сразял баща й. — Защото вече не е сред нас.

— Сигурен ли си, че беше призракът му?

— Разбира се, че съм сигурен! Да не мислиш, че няма да различа кое е призрак и кое не е! Че аз от малък съм си екстрасенс. Целият ми род е такъв. Майка ми имаше свойството да вижда приятелите си увити в савани. Тази нейна дарба я направи твърде непопулярна сред населението на графството. Освен това ти самата ми каза, че Стифъм е в Америка. Явно този малоумен нещастник е хвърлил топа нейде там сред безбродните прерии.

Джерълдин го опърлила с поглед.

— А по чия вина замина за Америка? По твоя!

— Ъ? Как така по моя? Никога не съм го карал да ходи в Америка!

— Заминаването му е пряко свързано с твоята безсърдечност и липса на елементарна човещина. И ето че гангстерите са го застреляли — като всички в Америка. Имаше ли на челото си дупка от куршум?

— Не мога да ти кажа. Прекалено бързо се омете. Само ми се усмихна с такава една гадна усмивка и се стопи в храсталака. Ама че работа! Я по-добре да хапна нещо. Усещам нужда от кафе. Силно кафе, което да ми подейства като ритник. Наметни си пеньоара и ела с мен.

— Нищо подобно няма да направя! — хладно отказала Джералдин. — Как не — закуска! Не бих могла да вкуся нищо! Ще остана тук и ще се опитам да извикам духа на Адолфъс.