Читать «Късметът на Стифъмови» онлайн - страница 5

Предполагам, че не ви интересува как Стифи прекосил Атлантика. Важното е, че го прекосил. Акостирал в Ливърпул и стигнал Лондон на смрачаване, когато последният влак за Ъптън Снодсбъри — гарата, на която се слизало за графското имение „Уивълскъм Корт“ — вече бил потеглил. Затова най-разумно му се сторило да наеме кола и да преспи в Уърстър. Така и направил, като заръчал да го събудят точно в шест сутринта.

Знаете как се спи, когато нещо тормози съзнанието ви, и то нещо като онова, дето тормозело Стифи. Спиш на пресекулки. Ставаш с първите лъчи на слънцето. Когато се запътил към „Уивълскъм Корт“, още нямало шест и половина и едва ли е минавало седем часът, когато се озовал насред добрата стара морава. И тъй като нямало начин пощаджията да се появи преди осем и четвърт, решил да се поразходи, с цел да поразмърда кръвообращението.

Аз самият никога не съм ставал в седем часа сутринта, но Стифи твърди, че тези твърде ранни доби били крайно приятни под открито небе. Човек общувал с природата в цялото й първично великолепие и тям подобни глупости. Росата вече блестяла по тревата, слънцето припичало и птиците вдигали врява в храсталака. Царска работа за хора, които си падат по тези неща. Стифи е от тях. Комбинираното им въздействие взело, че го настроило романтично. Имам предвид познатите места, сцена на голямата му любов и прочие. Във всеки случай той твърди, че гърдите му се издули от вълнение и нямам основания да не му вярвам.

Постепенно обаче, както росата блестяла, слънцето греело и птичките цвърчали, в гърдите му освен споменатото вълнение напъпило и едно намерение, което е напълно естествено при подобни обстоятелства за един млад влюбен с буйна кръв — а именно, да мята камъчета по прозореца на Джералдин. В резултат тя щяла да се покаже, той щял да й изпрати въздушна целувка, тя щяла да стори същото, а той щял да й разкаже с безмълвния език на очите си, че сърцето му все още й принадлежи и така нататък. С други думи, не се сетил за по-приятен начин да си прекара времето, докато чакал, така че си напълнил шепата с камъчета и пристъпил към незабавни действия.

Замерянето на прозорци с камъчета не е проста работа. Ако сте във форма — добре. Но ако отдавна не сте се упражнявали, нищо чудно да не улучите. Като Стифи.

Прицелил се в прозореца на любимата, но вместо това цялата пратка се отклонила от траекторията си и за малко да строши съседния прозорец на стаята, където спял Фердинанд Джеймс Делъмиър, шести граф Уивълскъм.

Всъщност той не спял, тъй като предишната нощ председателствал годишния банкет на Верните синове на графство Уърстършир, и в пълен разрез със съветите на своя лекар така се бил развихрил, че се събудил рано-рано с онова тревожно усещане, което го спохождало неизменно на сутринта след ежегодното събитие. Бил във властта на едно превъзбудено състояние, при което всяка муха, която стъпвала прекалено тежко по килима, го карала да се чувства като участник в масовите сцени от „На Западния фронт нищо ново“.